Един лежерен 80 километров съботен преход
Ако решите да отделите един ден за разходка с колела, наслаждавайки се на страхотни гледки по поречието на искърското дефиле, маршрутът по-долу би бил страхотен избор.
Оказа се, че въпреки разстоянието от 80 километра, дори по-малко подготвените членове на прилично голямата ни група не бяха изнемощяли и полуживи, а дори напротив. Пътят е почти равен, със съвсем лек наклон, който не беше никаква пречка. Като допълнение – голяма част от него е с положен нов асфалт, който съвсем намаляваше съпротивлението и карането беше леко и приятно със средна скорост от 20-ина километра в час.
Още един приятен веломаршрут в близост до София
Пътуването ни започна със сборен пункт – часовника на Централна гара. С цел спестяване на 40 километра решихме да вземем влака до гара Бов. За незапознатите – превозването на байкове става срещу сумата от 2лв., без значение разстоянието. Естествено, вероятността да попаднете на вагони с отделения за обемен багаж или поставки за велосипеди е много малка, така че разделете се на групички от по 2-3 души и окупирайте вратите в началото и края на вагоните. Място се намира, недоволни хора също, но нека това не разваля настроението ви. Пътуването с влака трае около час, като след Своге минавате още 2 селски гари и третата е вашата.
От гара Бов 11 човека яхнахме колелата и потеглихме напред по главния път. Нямахме карта, но такава не ни беше и нужна. Пътя криволичи точно по брега на Искър, така че местенцата за пиене на бира с гледка към реката са доста. Няма главни отбивки – просто си карате. Селата, покрай които се минава и можете да ги видите на картата са през 6-7 километра или грубо казано на половин час едно от друго, така че ако не сте предвидили много храна – кръчмите не са далеч една от друга. И въпреки това – носете си поне нещо, за непредвидени случаи.
Тича ви се? Плана планина ви предоставя възможност…
На около 6 километра от Бов е Лакатник, като местността изобщо не може да бъде объркана – люлката на алпинизма в България. Неописуеми отвесни бели скали, с доста маршрути за алпинисти. Малко след скалите пътя преминава в полусянката на дървета, които вплитат клоните си, образувайки тунел. Идилия. Заплюхме си поне 2-3 местенца, подходящи за палатки. След Лакатник следваха селата Елисейна и Зверино. Без да се впускам в описания и пътеписи – красиви гледки и лек наклон. И най-важното – доста слаб трафик – иначе казано едно приятно каране.
След като си направихме почивка в Зверино завъртяхме педали посока Черепиш и Лютиброд. Отново по главния път. Някъде около Черепиш, вдясно от пътя, има една кръчма, точно на пътя, та ако ви се е дояло шкембе, кебапчета или просто бира – там му е мястото.
Именно след тази кръчма започва едно плавно спускане с най-невероятните гледки от цялото пътуване. Вижда се величественият искърски пролом, като пътя е на височина 70-80 метра от нивото на реката. Самият път пък преминава през няколко тунела в скалите, директно изкопани в тях. Изключително интересно място. В скалите има множество пещери, а в някои можете да влезнете като просто слезнете от байковете. И ние не пропуснахме да се мушнем в една.
А пробвахте ли да покарате в Родопите?
И не забравяйте да си носите фотоапарати – железопътната линия се вие около реката и скалите, а влаковете, които минават са достатъчно начесто, така че можете да хванете подходящия момент за един качествен wallpaper.
Идеята ни беше да стигнем до някоя гара (в случая – Лютиброд), така че след цял ден каране в едната посока да си хванем последния влак и да се прибираме в София. Важно е да знаете, че последният влак по разписание е около 6 на гара Лютиброд.
Заключение – това е един страхотен велопоход. При нас се намериха ентусиасти да се върнат и обратно на колела, та разстоянието беше 80 изминати километра, . По този район определено има доста места за посещаване и разглеждане – от пещерата Темната дупка, манастир “Седемте престола”, скалата на дядо Йоцо, мястото на баба Илийца… определено ще се ходи пак.