Велопоход Гара Бов – Лакатник – Лютиброд – Гара Бов

Един лежерен 80 километров съботен преход

Ако решите да отделите един ден за разходка с колела, наслаждавайки се на страхотни гледки по поречието на искърското дефиле, маршрутът по-долу би бил страхотен избор.

Оказа се, че въпреки  разстоянието от 80 километра, дори по-малко подготвените членове на прилично голямата ни група не бяха изнемощяли и полуживи, а дори напротив. Пътят е почти равен, със съвсем лек наклон, който не беше никаква пречка. Като допълнение – голяма част от него е с положен нов асфалт, който съвсем намаляваше съпротивлението и карането беше леко и приятно със средна скорост от 20-ина километра в час.

Още един приятен веломаршрут в близост до София 

Пътуването ни започна със сборен пункт –  часовника на Централна гара. С цел спестяване на 40 километра решихме да вземем влака до гараDSCN4006 Бов.  За незапознатите – превозването на байкове става срещу сумата от 2лв., без значение разстоянието. Естествено, вероятността да  попаднете на вагони с отделения за обемен багаж или поставки за велосипеди е много малка, така че разделете се на групички от по 2-3 души и окупирайте вратите в началото и края на вагоните. Място се намира, недоволни хора също, но нека това не разваля настроението ви. Пътуването с влака трае около час, като след Своге минавате още 2 селски гари и третата е вашата.

От гара Бов 11 човека яхнахме колелата и потеглихме напред по главния път. Нямахме карта, но такава не ни беше и нужна. Пътя криволичи точно по брега на Искър, така че местенцата за пиене на бира с гледка към реката са доста. Няма главни отбивки – просто си карате. Селата, покрай които се минава и можете да ги видите на картата са през 6-7 километра или грубо казано на половин час едно от друго, така че ако не сте предвидили много храна – кръчмите не са далеч една от друга. И въпреки това – носете си поне нещо, за непредвидени случаи.

Тича ви се? Плана планина ви предоставя възможност…

October201-853x1024На около 6 километра от Бов е Лакатник, като местността изобщо не може да бъде объркана – люлката на алпинизма в България. Неописуеми отвесни бели скали, с доста маршрути за алпинисти. Малко след скалите пътя преминава в полусянката на дървета, които вплитат клоните си, образувайки тунел. Идилия. Заплюхме си поне 2-3 местенца, подходящи за палатки. След Лакатник следваха селата Елисейна и Зверино. Без да се впускам в описания и пътеписи – красиви гледки и лек наклон. И най-важното – доста слаб трафик – иначе казано едно приятно каране.

След като си направихме почивка в Зверино завъртяхме педали посока Черепиш и Лютиброд. Отново по главния път. Някъде около Черепиш, вдясно от пътя, има една кръчма, точно на пътя, та ако ви се е дояло шкембе, кебапчета или просто бира – там му е мястото.

Именно след тази кръчма започва едно плавно спускане с най-невероятните гледки от цялото пътуване. Вижда се величественият искърски пролом, като пътя е на височина 70-80 метра от нивото на реката. Самият път пък преминава през няколко тунела в скалите, директно изкопани в тях. Изключително интересно място. В скалите има множество пещери, а в някои можете да влезнете като просто слезнете от байковете. И ние не пропуснахме да се мушнем в една.

А пробвахте ли да покарате в Родопите?

И не забравяйте да си носите фотоапарати – железопътната линия се вие околDSCN3929о реката и скалите, а влаковете, които минават са достатъчно начесто, така че можете да хванете подходящия момент за един качествен wallpaper.

Идеята ни беше да стигнем до някоя гара (в случая – Лютиброд),  така че след цял ден каране в едната посока да си хванем последния влак и да се прибираме в София. Важно е да знаете, че последният влак по разписание е около 6 на гара Лютиброд.

Заключение – това е един страхотен велопоход. При нас се намериха ентусиасти да се върнат и обратно на колела, та разстоянието беше 80 изминати километра, . По този район определено има доста места за посещаване и разглеждане – от пещерата Темната дупка, манастир “Седемте престола”, скалата на дядо Йоцо, мястото на баба Илийца… определено ще се ходи пак.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *