Мостът на Мустафа паша
Мостът на Мустафа паша, или по-известен като Стария свиленградски мост е на повече от 5 века, който пресича река Марица при Свиленград и е дълъг (поне във видимата си част) 295 метра. Като всяко инженерно чудо за времето си, с него са свързани легенди, в част от които може би има и зрънце истина.
Легендата…
Според преданието Мустафа паша решил да построи мост над река Марица, за да е хаирлия за хората, да минават спокойно от бряг на бряг, тъй като до този момент те се придвижвали само с лодки.
Речено-сторено. Извикал майстор от Епир, събрал работници и след известно време каменното съоръжение величествено се издигало над реката. Построен от бял камък, мостът бил изключително красив и представлявал внушителна гледка.
Когато го видял, султан Сюлейман поискал да го откупи. Хитрият владетел пожелал съоръжението не само заради красотата му, а и защото си направил сметка за печалбата, която то би му донесло, като сложи такса за преминаване.
Бегликташ – тайнство и мистерия
Когато споделил хрумването си с везира, Мустафа много се натъжил, защото то обезсмисляло идеята му – да е мост, който да е хаир за хората, благодеяние за жителите на града.
Затова Мустафа паша се опитал да разубеди своя господар. Султанът предложил на подчинения си да му брои сумата, изразходвана за строежа – 40 000 гроша, и останал непреклонен в решението си. Сюлейман дал само едно денонощие на везира си да помисли. Мустафа имал две възможности – да продаде моста и да запази поста или да откаже и да го изгонят.
Цяла нощ везирът мислил как да запази моста за хората, за тяхна полза, без дан. Разбрал, че какъвто и да е отговорът му на сутринта, честта и достойнството му на владетел щели да бъдат поругани. Ако приемел предложението на своя султан – щял да измами хората от града. Ако пък откажел на Сюлейман – със сигурност щял да бъде отхвърлен от всички уважавани люде в империята.
Затова съдбоносното решение на Мустафа паша било – да сложи сам край на живота си. Така никой нямало да има възможност да му поиска нищо и мостът щял да остане за хората.
Още същата вечер везирът изпил смъртоносна отрова.
Султанът изпаднал в неописуем гняв, след като му съобщили новината. Владетелят побеснял, че със смъртта си пашата му отнема възможността да стане собственик на моста. Затова Сюлейман вдигнал ръка и на всеослушание изрекъл жестоката клетва: „Който пръв посмее да мине по моста – да загуби най-свидното, което има!“
Мълвата мълниеносно разнесла на длъж и шир султанската прокоба.
Оттук нататък никой не смеел да използва красивия мост, изграден от Мустафа паша, защото се вярвало, че над него тегне проклятието.
И така мостът, построен да е в полза на хората, стърчал празен, напомнящ за трагичната съдба на създателя си.
Дълго гледал красивите му сводове със свито сърце бащата на Мустафа паша. И накрая решил, че за да не е отишъл напразно животът на сина му, той ще развали проклятието. Бил стар вече, нищо не губел. Така старецът се вдигнал и една сутрин пристигнал край брега. Самоуверено стъпил върху моста и преминал до края му.
Последвали го и хората. Така е и до днес. Старият мост прехвърля хората от единия на другия бряг на реката.
Доколко тази легенда е истина не знаем, и едва ли ще узнаем, но едно обаче е изумително – този мост стои на мястото си вече повече от 5 века, като за известно време е и основен път, по който се движат и разминават тирове. А похватите за строежа му все още не са напълно разяснени, като за учудване на археолози и историци, части от конструкцията на този мост са намерени на повече от 500 метра от него, по протежение на моста, така че онези 295 метра видима част явно са една малка част от средновековната конструкция, пред която дори времето е безсилно.
