…когато разстоянията се мерят в метри денивилация
Стоиш си на бюрото, работният ден тече бавно, за сметка на това хората ти опъват нервите доста бързо…. и си мислиш “я да взема да врътна няколко километра с колелото след работа”.
Хубава идея, но това е временно бягство от реалността, доколкото може да се нарече бягство, защото реалността те следва с клаксоните и задръстванията и баналните проблеми от вида “какво да напазарувам за довечера”.
Днес ще разкажа за едно истинско бягство от ежедневието. Такова, в което около теб има само природа и шантави хора с колела, а проблемите в края на деня са ти сведени до – дали да спя под звездите, до огъня, или да си разпъна палатката.
Събитието носи гръмкото име Перпендикулярна вселена и, повярвайте ми, ако участваш поне 1 път, името ще ти се струва напълно оправдано. Ежегодно е, но не си мислете, че е еднообразно и повтарящо се всяка година. Организаторите от Крива спица винаги намират най-кривите и забутани пътеки, които дори сърните не знаят. Как го правят ли? Нямам обяснение, но наистина познават района доста добре.
Е, пускаме 3 дена отпуска, за да съчетаем с уикенда, смазваме колелата, събираме багаж и отпрашваме към Родопите.
Този път организаторите от Кривата спица са се постарали да подберат интересен маршрут, като ежедневно минаваме през големи и малки селца, както и през Девин (на горната снимка), та досегът с цивилизацията си го наваксвахме в местните кръчми, на по бира и шкембе. Е, освен подбраният маршрут, участниците също се подбират внимателно. Не ми е ясно по какъв критерий, но повечето бяха доста шантави 😛
ПП – беседката на снимката беше въртележка и за съжаление на фотографите, човекът на нея не падна. Нищо, следващия път… 🙂
Нали не си мислите, че за 5 дена каране, пътят ви ще ви се стори еднообразен? Пътеките минават през реки, каньони и ждрела…
… през водопади….
… през язовири…
… ама буквално през язовири, с лодки…
…. и през какво ли още не.
Да, това на горната снимка е язовир Въча, не е река Амазонка и джунглата, през която минава. Но прилики има, особено с обедния проливен дъжд – за момент наистина си мислиш, че си в родопската джунгла.
И, както се досещате, дъждът и приумиците на времето нямаше как да ни спрат.
Споменах за бягането от ежедневието и баналните проблеми – тук първостепенно значение отдаваш на събития от съвсем друго естество. Например – ще дойде ли камионът с палатките и провизиите.
Да, Кривите (спици) подбират маршрута, но кой ли може да подбере времето… и да предвиди падналите дървета по пътя. Та ей така, за разнообразие, може да се случи да премахвате паднали дървета от пътя. Ама наистина големи дървета. Нали сговорна дружина планина повдигала, камо ли едно дърво…
В крайна сметка след един тежък ден, в късния следобед (или дори на свечеряване) идва времето за огън, бивак и всички глезотийки, които ти предоставя планината.
А когато се събудиш, свалиш ципа напалатката или чувала си и погледнеш ето тази гледка, осъзнаваш къде точно било щастието.
А, да, и малко за името на събитието. Понеже споменах колко точно е названието “Перпендикулярна вселена” ще кажа само, че по време на дневните преходи изминатото разстояние едва ли някой го следеше на тракера си като изминати километри.
Ние си следяхме най-вече изминатата денивилация. А цифрите си бяха плашещи. Изкачванията бяха доста тегави, а на моменти съчетани с проливен дъжд и много, ама много кал, като единствената светлинка в края на тунела е намаляващата денивилация, която имаш да пребориш.
И тук ще си позволя да прозвуча малко клиширано – ако решите да се пуснете на Перпендикулярната вселена, на моменти освен борбата с денивилацията, проливния дъжд, храсталаците и многото кал, преминава в борба със самия себе си и собствените си възможности.
Понякога наистина си мислиш, че си си намерил границите…. но пък в следващия момент виждаш, че не е толкова лесно да достигнеш крайната си точка и винаги има още малко аванс. Да, групичката, покорила Фотинския водопад в дъжда знае за какво говоря 😛 .
Важното е, че емоцията, която остава след това е изцяло положителна. Без съмнения.
И само да припомня – след големите изкачвания имаше и големи спускания. Всякакви спускания – от лъкатушещи игриви пътечки, през скоростни участъци, камъни, трева, скокове и брутални високоскоростни отсечки. За всеки по нещо, понякога на ръба на възможностите на човек и байк. А, да, и на цената на 3 скъсани спици 🙂
Евала на организаторите от Крива спица за прекрасно подбраните маршрути, местенца за бивакуване и цялостната емоция, която ни предоставиха. Догодина пак!
