Фестивалът Фая (Las Fallas)

Фестивалът Фая води своето начало от преди 3 века, когато след краят на зимата дърводелците са разчиствали своите ателиета, изгаряйки ненужните дървении насред улицата. След това обикновените хора също са се включили към тази дейност, хвърляйки в огъня стара покъщнина, сламени дюшеци, стари дрехи и всичко това, което не им трябва.

Преди около век, обаче, общината забранява тази дейност, като задължава всички да изхвърлят боклуците си в покрайнините на града. Чак в средата на 20 век традицията е подновена, като идеята е на купчините боклуци да се придават причудливи и интересни форми.

И така до наши дни, когато на улиците се издигат статуи от стиропор, картон и восък, понякога и дървесина, отразяващи нашумели проблеми в обществеността, политиката, спортът. Най-честно способът е карикатуристичен, а статуите са наистина забележителни.

Някои с размери, надвишаващи 25 метра височина и с толкова детайли, изобразяваща цяла история, която може да ти отнеме дори един час обикаляне от всички страни, докато я „прочетеш“. Творенията са просто възхитителни.

Тази година във фестивала взеха участие над 700 статуи, разпръснати буквално в целия град. Наистина е трудно да се разходиш и да не ти се изпречи огромна статуя.

Около година трае целият труд по изграждането на една фая. Можете да си представите колко хора са заети с това.  А и както се казва в някои популярни реклами – „но това не е всичко“.

Ама съвсем не е всичко! Освен фаите, целият град се разтърсва (буквално!) от най-впечатляващото пиротехническо шоу, което бяхме чували (и изобщо не се сравнява дори с новогодишните гърмежи). Наречено масклета (mascleta), пиротехническото шоу е точно в 14 часа валенсианско време, и, отново – провежда се навсякъде – във всеки квартал, през няколко улички, а чувството е неописуемо – тътенът е огромен, земята се тресе под краката ти, препоръчително е да си с отворена уста и памук или тапи за уши. Ако си на първа линия има риск временно да не чуваш, да те болят ушите и да усетиш вътрешните си органи.

Само да не си помислите, че това се случва еднократно и ще го пропуснете. Съвсем не – масклетите са всеки ден, от 2 часа, по време на целият фестивал. Последната е най-страшна.

Аа, да не пропусна да кажа, че целогодишно пиратките и бомбичките във Валенсия са забранени, като изключение е този фестивал. Тогава всичко, малко и голямо, гърми на поразия.

Освен масклетите, всяка вечер също има заря. Отново от много места, точно в 12 часа. Ден преди да изгорят статуите, на 18-ти, зарята се провежда в 1 и 30 през нощта и тогава е най-зрелищна. Центърът се изпълва с хора и направо се пука по шевовете.

Предпоследният ден, освен със зрелищната си заря, се свързва и с друго събитие – всички файерки (момичетата, кръстосващи града с традиционни облекла) правят парад в центъра на Валенсия, точно на площада пред катедралата. Там се издига и 10 метрова статуя на Ла Вирхен де лос Десампарадос (Девата на беззащитните), а файерките и дават своите цветя. Интересно е, че 10 метровата статуя е направена само от червени и бели карамфили. Целият площад мирише на цветя.

През всичкото останало време забавленията също не спират. Из целият град сноват файери – мъже и жени с традиционни облекла, придружени с духов оркестър.  Вечерно време пък е време за уличните партита – тонколони, музика, DJ-и и млади хора навсякъде. От всеки ъгъл има открито парти, където можеш да слушаш музика и да се забавляваш безплатно или да си вземеш купон, срещу който получаваш напитки многократно.