Езерото Комо – разходка с лодка… между планини

Това всъщност е една магично място, което комбинира…

…средиземноморския климат и зеленина, алпийския свеж въздух и планини и типично италианските мънички павирани улички, с много капанчета и ресторантчета. Но нека не разкривам всичко от самото начало, като ви оставя сами да прочетете няколко изречения от шантавите ми описания, придружени със съответните снимки.

Е, хващаме влак и след известно полюшкване и придремваме акостираме в едноименния град Комо. Тръгваме само направо от централния вход на гарата и 10-15 минутки по-късно сме на брега на езерото. Само да спомена, че има туристически център в самата гара, питайте за безплатна карта със забележителности.

Езерото Комо е едно доста известно езеро в Италия, разположено недалеч от швейцарската граница и на 40-ина километра от Милано. Заобиколено е от доста високи планини, осеяни с курортни и вилни селища, което го прави атрактивно за фотографи и туристи като нас, за романтични двойки и за… филмови звезди.

И като споменах филмови звезди – Джордж Клуни има вила там някъде, но лично съм му обещал да не му давам адреса, че е срамежлив 🙂

Тъй като има доста интересни местенца, накацали по бреговете, нашата препоръка е да си купите билет за разходка с лодка. В момента на писане на статията ми, цената е 8 евро на човек, а цялата обиколка около езерото трае един час. Определено си заслужава паричките, а и ако харесате място – слизате, разглеждате го, пийвате чаша вино и чакате следващата лодка, на всеки 30 минутки има. Билетът важи цял ден, а гледките пред очите ви са невероятни.

И така докато не изгладнеете. Щом коремите ви започнат да къркорят по-шумно от двигателя на лодката, най-логичното е да се насочите към Комо и да се поразходите из уличките, следвайки обонянието си. Поне така направихме ние.

И ето гореспоменатите малки калдъръмени улички, магазинчета и заведения – навсякъде са. Същински лабиринт. Типично италианският дух е във въздуха… и как да не е, навсякъде се предлагат паста и вино 🙂

Разходката из уличките е доста интересна и романтична. Ние тръгнахме без цел и посока, като се натъкнахме както на оживени улички с много туристи, така и до съвсем безлюдни такива.

И един съвет от нас – бъдете любопитковци и се мушкайте във всяка по-интересна отворена врата, защото можете да попаднете на страхотни гледки. Най-много да си изпросите боя, какво толкова (шегувам се, разбира се). Ето на какво попаднахме:

След кратко лутане из уличките, намерихме нашето местенце за спагети и чаша вино. Внимавайте и не прекалявайте с количеството ядене, защото рязко ще ви се доспи, а имате да разглеждате най-интересната част. Е, предупреждавам аз, но кой да ме послуша… и кратка дрямка.

И така, с нови сили, тръгваме към последната час, а именно изкачването на планината и невероятната гледка от няколкостотин метра към езерото и градчето. Спокойно, изкачването е с фуникуляр (нещо средно между трамвай и лифт) и трае 7 минутки. Гледката е отнемаща дъха, като от време на време и сърнички притичват около кабинките. Интересно изживяване.

А гледката горе е… просто не мога да я опиша с думи:

Тъй като денят беше къс и есенен, горе хванахме залязващото слънце, което направи още по-драматична гледката надолу. А красивите вили, приличащи на архитектурни музейни експонати привличат погледите, всяка със своя собствен стил.

И така, сред тези гледки, снимайки, продължавате по главната алея, която ви води до една панорамна тераса, от която се вижда езерото и заснежените Алпи. Ето къде можете да изпратите слънцето, изчаквайки залеза.

Време е да си ходим. Трябва да гоним влак за Милано, а и вече е тъмно. Със сигурност няма да сбъркате, ако поостанете тук още един ден, но програмата ни е запълнена. Лека нощ, Комо! Надяваме се да те видим пак.