На разходка до с. Доганово

Животни, залез, романтика и каране на байк в дъжда…

Ако искате да преживеете всичко, описано в анотацията – 80 километров преход с колела, игра с доста животинки, ядене на прясно уловена риба, снимане на невероятен залез и въртене на педалите под дъжда – това е мястото за вас. И е нужно да заделите само един ден (за последната част с дъжда – следете времето, макар че това лято определено няма да ви е много трудно да намерите дъжд 😛 ).

Е, взимате колелата, раници с вода и фотоапарат и посоката е – София -> Елин Пелин -> с. Доганово. Пътят до там е 40-ина километра в посока, така че съвсем не е невъзможно да бъде взет дори от по-слабо подготвени колоездачи. А щом носите камера, има доста живописни гледки, които принудително ще ви накарат да поспрете за кадър-два и да си починете.

Въпреки, че пейзажът е предимно равнинен, определено е омайващ и лесно ще ви отмъкне мислите за действителността 🙂

Освен, че можете да снимате гнездящите щъркели и спокойно пасящите коне, класовете жита, поклащащи се в синхрон от вятъра също са добра тематика за снимане.

А понеже ние сме смели (и безотговорни) решихме, че нас от бурята не ни е страх, а и ще излезне добре на снимка. Ето и нейното начало:

Оставяме облаците настрана и се отправяме към целта на нашето колоездене – ресторант Амурите. И ако се чудите защо избрахме точно тази точка за крайна точка на пътуването ни, ще изброя нещата, с които местенцето ни спечели: ресторантът обслужва няколко рибарника, така че собствениците там ще ви предложат риба, уловена същия ден. Останалите неща там също са страшно вкусни. А като споменахме собствениците – те се оказаха любители на животните и там е една малка зоологическа градина, както ще видите от снимките по-долу. Е, оставям най-важното за последно – главната снимка на публикацията ми е направена точно там. Залезите край Доганово са магични.

Ето и фотогеничния пазач, който ще ви посрещне. И ще ви позира. Обещавам цяла тема само с негови снимки да направя скоро.

И след като рошавият лигав посрещач ви остави на мира, веднага се натъквате на дървените къщички и всички видове птици, които обикалят съвсем спокойно около вас. А собствениците и служителите са изключително добронамерени и общителни, та само да пожелаете ще ви разведат из всички къщички, ще ви дадат да се снимате с тях, ще измислят и цели сюжети за снимките (имайте търпение и ще видите за какво говоря), така че няма и да се замисляте дали да се върнете пак. Бъдете сигурни, че денят ви ще мине доста бързо, така че внимавайте да не изпуснете залеза.