през различните сезони
След като направихме хранилка за птички и през пролетта се „сприятелихме“ с двойка гугутки, които вече присъстват на страниците на сайта ни, решихме тази година да опитаме да привлечем още пернати приятели.
В мрежата има доста информация за ръчно направени хранилки или къщички, коя от коя по-интересни. Има и изложби с артистична насоченост на къщичките. Ние, обаче, решихме да подпомогнем дружеството за защита на птиците и да си закупим от тях една хранилка, с която да примамваме по-дребните врабчета и синигерчета.
След като цяло лято нямаше почти никакъв интерес съм закачената на близкия орех хранилка, а ние си правихме компания единствено с гугутките, настъпи есента. И интересът към хранилката се засили…
Нормално е, сред зелените листа и предвид изобилието от храна, в летните месеци да няма голяма навалица от птички, но с настъпването на студените месеци, храната се намира по-трудно и първите врабчета вече идваха да си откраднат по зрънце.
освен двойка гугутки, имаме и други приятели – двойка щъркели
Седмица след врабчетата, новината за безплатната храна явно стигна и до синигерите, които също опитаха да си откраднат мъничко.
Ако им отделите малко повече време за наблюдение (или в нашия случай – за снимане) ще видите как първите опити за хапване са наистина като кражба. Синигерът идва, оглежда се, взима зрънце и отлита нанякъде.
Спокойно, с времето синигерчетата свикват и спокойно прекарват повече време, така че да ги огледате добре, да установите разликите между мъжки и женски и да им направите добри снимки. На края на втората седмица, двойка синигери бяха по цял ден на клона срещу хранилката.
лястовичките също си имат фотосесия в сайта ни
Колкото до врабчетата – те обичат да са в големи групи, 15-20 наведнъж, като пречат на всички останали, летят шантаво във всички посоки, бутат се едно друго и създават същински хаос около себе си. Направо са си местната група бандити.
Врабчетата сякаш бяха нашите най-непостоянни терасни любимци, защото идват само когато има слънце, времето е хубаво и ни даряваха с максимум един час забавление, глъч и хвърчане във всички посоки. Ще видим как ще е напред във времето.
ние си имаме синигерчета, някой пък си има щрауси
Като изводи можем да напишем, че със застудяването на времето, птичките все по-често започнаха да ни посещават, а същевременно и да свикват с нас. А когато прекарваш малко време в наблюдението им, дори само докато пиеш сутрешното си кафе на прозореца, осъзнаваш техните навици и привички, пък и правиш по-хубави снимки.
Ние със сигурност ще сложим още хранилки и ще продължаваме да наблюдаваме и снимаме ежедневието им, защото наистина е много интересно.
