с букет от слънчогледи…..
Колкото и да не ни се иска, лятото си замина, а вече усещаме хладния сутрешен повей на есента.
Преминахме есенното равноденствие и денят е по-къс от нощта, та понеже слънчевите лъчи ще са дефицит, реших преди да започна с есенните постове да направя последен слънчев такъв и да пусна една фотоподборка с един от символите на лятото – слънчогледите.
Първата стъпка беше да си намерим слънчогледово поле. Не е никак трудно, дори около София. Позиционирахме се на околовръстното по път за Кривина. Фотографското обяснение на въпросът – “защо точно там„ беше, че искахме сградите и комините да контрастират на полето от жълти цветя, а и то да не изглежда безкрайно.
По-практичното обяснение беше, че ако бяхме се позабавили още малко, ходейки надалече, щяхме да изпуснем залеза. Да кажем, че решението ни да отидем там бе комплексно 🙂
Второто нещо, което трябва да намерим е залез, разбира се. След щателно проучване, установихме, че се среща по веднъж на ден, след работа 😛
Естествено, снимайки привечер, ще загубим възможността да видим слънчогледите жизнерадостно гледащи нагоре, но пък поне ще хванем златния час и ще ги видим яркожълти, на фона на оранжевите небесни тонове.
И понеже възможностите за композиране не са безкрайно много, остава ни да експериментираме с всички възможни настройки на камерата.
А после каква игра и какво експериментиране ни чакаше при постобработката…
Готови и custom филтри колкото щеш…
Когато търпението да си играем с настройките на камерата свърши… следва портретно-кифленската фотография. Ами да – Алекс реши да покаже, че може да скача в слънчогледи, да ги прегръща, да гледа небрежно, замислено, предизвикателно… и да ни даде още много поле за експерименти и композиране.
Тук вече възможностите ни са наистина много.
А слънчогледовото поле по залез е едно прекрасно студио.
Тук вече ще влезне в употреба и външната светкавица.
Снимаме още 2-3 кадъра на залязващото над слънчогледите слънце и се прибираме, за да се развихрим с постобработката. До скоро!
