Спасителят на Европа
През 716г. Арабският халифат, държава, изповядваща исляма, започва действия в изпълнение на волята на пророка Мохамед и на постулатите на Корана да наложи исляма в целия свят и да създаде всесветска ислямска държава. На първо място цел на завоеванията е християнска Европа, където арабите нахлуват с войски през двете врати на Стария континент – проливите Гибралтар и Босфора. На запад арабите завладяват за 8 века Испания и нахлуват в Южна Франция.
На изток огромната флота с 200 000 арабска армия, водена лично от брата на халифа Сюлейман – Маслама, обсажда Константинопол и падането му изглежда неминуемо. Започва едногодишна обсада на столицата на Византия. Провизиите в крепостта отдавна са изчерпани и жителите на обсадения град започват да отслужват приживе панахиди за своята смърт. Изтощените защитници очакват с ужас последния щурм на арабите и се готвят да умрат като мъченици за Христовата вяра.
В следващия момент ужасът им нараства, защото виждат по голите хълмове над Константинопол да се появяват добре познатите им редици на българските конни полкове. Отношенията с България не са добри и византийците смятат, че българите идват да помагат на арабите да смажат Константинопол.
За обсадените, обаче, следва радостно изумление. Българската конница се разгъва с боен ред и атакува арабите. Хиляди араби са посечени от вихрени български конници. От стените на Константинопол защитниците крещят с пълна сила „Христос Ника“ (Христос побеждава).
Кан Тервел е третият държавен глава от създадената в 632 година от кан Кубрат Българска държава. Произхожда от рода Дуло. Кубрат и Аспарух са му съответно дядо и баща.
Кан Тервел взема властта през 701 година, след като баща му, кан Аспарух, загива при бой с хазарите, нападащи българските земи в днешна южна Украйна. Кан Тервел вероятно побеждава хазарите, защото вече не се чува за техни нападения над българите.
През 705г. при кан Тервел пристига сваленият преди няколко години с преврат византийски император Юстиниан II. Той не е убит, а заточен. Юстиниан II предлага на кан Тервел да го върне на трона с помощта на българската армия. Тервел се съгласява. През отточната канализация български военни части проникват във византийската столица, овладяват я и връщат на Юстиниян трона. Императорът спазва обещанието си и кан Тервел е обявен за цар. Подарени са му купчини злато и копринени дрехи. Към България е присъединена областта Загора, изключително плодородна територия с няколко важни пристанища – Несебър, Поморие, Дебелт, Созопол и Ахтопол, снабдяващи огромния консумативен център Цариград с храни и суровини.
През 708 Юстиниан II разбира грешката си да остави снабдяването на столицата в ръцете на България и предприема поход, за да си завърне областта. С морски десант той завладява Поморие, но българската конна армия атакува византийските войски и ги разбива напълно. Загора остава в границите на България.
В чест на победата цар Тервел заповядва да изсекат монументален релеф в скалите край село Мадара, представен яздещ на кон в триумфална поза и пронизващ с копие лъв, символ на Византия.
На свой ред Тервел обгражда арабите. Те се затварят в лагера си и обсадителите остават обсадени. Тервел отрязва пътищата им за снабдяване и избива всеки, измъкнал се от лагера. Арабите се оказват изключително издръжливи – гладуват, но не се предават. През 718 предприемат решително сражение срещу Тервел. Тук канът използва тежката конница на българите и буквално размазва противника. Арабите, които до сега не са претърпявали загуба в битка, остават изиграни от собственото си чувство за непобедимост. В тази битка загиват 33 000, за които се твърди, че 10 000 от тях умират от стрела в окото.
През цялата война загиват повече от 195 000 араби, като само 5000 успяват да се доберат до родните си места.
Българският кан Тервел слага край на арабското нашествие към Европа, което никога повече не е подновено.
Не е ясно каква щеше да е съдбата на Стария континент, ако не се беше намесил българският владетел, но със сигурност нямаше да е завидна. Да не забравяме, че в Испания арабите остават 800 години.
По това време Европа е слабо населена и европейските държави нямат големи армии. Техните войски са между 3000 и 6000 души, съставени предимно от земеделци и скотовъдци. Абсурдно е да си помислим, че биха могли да спрат 200 000 араби. Освен това те са доста слаби като физика – ниски на ръст и със слаб имунитет. Самите европейци признават, че едва след откриването на Америка, след като започва внос на царевица, картофи и други култури, започват да се подобряват във физическо отношение.
Европа оценява жеста на България и Тервел. След смъртта си той е обявен за светец и на Католическата и на Източноправославната църква. Това е чест, която в последствие е отказана само на светите братя Кирил и Методий. Над 60 пиеси са написани в Западна европа за „благородния справедлив български владетел, спасител на Европа“. Наричат го св. Тривелий.
За учените остава мистерия защо Тервел се намесва във войната. Едно от възможните обяснения е било, че Тервел бил християнин. Няма запазени данни той да е бил покръстван, но баща му и дядо му са били християни, а само християнин може да бъде канонизиран, както и само на християнин се дава титлата Цар.
А и далновидността на Тервел също е пословична – познавайки добре византийският народ, лукавостта, добрите и лошите черти, той смята за по-добре да има за съсед добре познат стар съперник, отколкото нов, с различен мироглед и религия, от когото не знаеш какво да очакваш.
Самите араби в своите летописи отбелязват разгрома си от българите. Споменът им от битката бил толкова ужасяващ, че историите, които разказват са многократно пресилени – описват българите като исполини, с огромен ръст и физическата сила, която се равнявала на 10-15 араби. (и все пак като ръст и физически данни българите са били с по-добри гени, но не и чак толкова пресилено).
През 2018 година се навършват 1300 години от победата на кан Тервел над арабите и спасението на Европа. На 3-ти септември българската църква чества Преподобни Тривелий Теокист (кан Тервел).
На много от стенописите канът е изобразен с монашеското одеяние на Теоктист, като например в Зографския манастир, Рилския манастир, Троянския манастир, Преображенския манастир, Бельова църква в Самоков, църквата „Въведение Богородично“ в Панагюрище, манастира „Свети Спас“, край с. Лозен, църквата в Старо село, църквата в село Дрен и др. В страната ни, обаче, има един-единствен храм, носещ неговото име: Храм „Св. Георги Победоносец и Св. Тривелий“ – Мадара.
Проектирането на храма е възложено на арх. Красимир Генов още през 1994г. На 27 април 2011г е осветен и отваря вратите си. Църквата се смята за истински архитектурен шедьовър на фона на Мадарския скален венец. В село Мадара никога не е имало източноправославен храм.
А колкото до Мадарския конник – той е открит за науката през 1872 и е единственият каменен релеф от такъв тип в Европа. Издялан е на 23 метра височина, като самото изображение е в реален размер и при внимателно вглеждане се забелязва, че в лявата ръка конникът държи чаша или рог за пиене, а в дясната ръка – поводите на коня. Конникът е представен в победна поза – триумфална сцена, възхвала на държавен глава или завоеванел.
Според най-наложилите се теории, базиращи се на проучвания, това е триумфален образ на българският хан (цар) Тервел. За това свидетелстват надписите под и над конникът, написани на древногръцки език. Първият надпис датира от 705 година, когато Тервел помата на византийският император Юстиниан да си върне предстола, а българският владетел е провъзгласен за цезар (пръв след император.) Тези надписи са най-старите български официални документи.
Мадарският конник е включен в списъкът на световното наследство на Юнеско и присъства в стоте национални туристически обекта.