или когато приятелите ви знаят, че сте фотограф…
Вие сте любител-фотограф. Отивате на излет/плаж/купон, като задължително взимате своя фотоапарат и, ако има място, дрехи и продукти от първа необходимост. След това оставяте част от дрехите си, че нали ви трябва и статив… и тръгвате.
След известно време вече сте на уреченото място и докато всички се занимават с маловажни и несвойствени дейности, като опъване на палатки, палене на огън, събиране на дърва, вие се опитвате да заснемете залязващото слънце.
Разбира се, има недоволни… а те не разбират, че го правите за тях – нали след година-две (или повече, за къде са се разбързали) ще им дадете снимките, за да си спомнят и да се радват.
Та да си дойдем на думата – приятелите ви виждат как се опитвате да творите и най-невъзмутимо прекъсват творческите ви напъни с думите – снимай ни.
Вие вадите телефон и искате да щракнете един-два пъти, за да им задоволите желанията за снимка и отново да се вглъбите в себе си и фотоапарата си (с който сте едно цяло, нали) но… „Ама не така, снимай ни с фотоапарата, ама да излезнем добре„.
Така е, не ни е лесно, никой не ни разбира, че сме взели варио обектив, за да снимаме природа. На него сме закачили ND филтър, че нали ще размазваме вълничките на морето. А, да, и статив и дистанционно, за да е остра снимката, а не за да го ползваме за самоснимане (щото DSLR-ът е доста тежичък за селфи стик). Няма и да ни разберат, затова ще се наложи да снимаме портрети – за да са щастливи всички 🙂
Настрана шегичките, сред които има и (немалка) доза истина, снимането на портретни снимки е доста интересно и съвсем не лесно занимание, особено когато срещу вас не стои професионален модел, а приятелите ви, които нямат представа как да изразят емоция пред обектива.
Ето на какво наблегнах аз. Усмивката краси всеки, но за да не са клиширани снимките ви, не карайте хората да се усмихват непрекъснато и да викат зеле (кисело, с червено пиперче). Замечтана, замислена, дори тъжна или ядосана физиономия също би била чудесен момент за улавяне.
Ако някой от познатите ви е пушач – нека пуши. Димът около лицето изразява доста драматизъм. Нали помните филмите от 60-те години и колко често цигарата присъства в кадър?
По време на снимките не наблягайте на цветовете. Черно-бели или сепия портрети приковават поглед към лицето и не разсейват наблюдателя после. Дори фонът да е много размазан (аз снимам с 50mm с F/1.4), нека не е с искрящ цвят.
При постобработката, аз доста често прибягвам до полупрозрачен черно-бял или сепия слой (layer), така хем имаме някакъв цвят, хем не прави впечатление.
Разбира се, изключение е портрет по залез или ако фонът е синьото море… общо взето всички случаи, когато искате да наблегнете на фон.
Сигурно не казвам нищо ново, но прафилото – фокус върху очите важи с пълна сила. Ако снимате човек или животно в профил, фокусът е на по-близкото око. Но тогава има опасност носът да изглежда по-голям и да имате заплахи за живота си ако не изтриете снимката (която можете да възстановите веднага след това, ако не използвате картата-памет.)
Нещо, което смятам за много важно е следното – снимайте много. Не ползвате лентовия Смена04, че да пестите лента. И ако накрая, на монитора на компютъра ви, имате 10 процента наистина добри кадри – черпете някого една ракия, защото това е доста добър резултат. Ама наистина!