По стъпките на Алеко …

…със състезателен характер

Като правило, запалените туристи винаги свързват Витоша с Алеко Константинов, ей така – по презумпция. И как иначе – Алеко, заедно със съратника си Никола Тантилов, правят първото туристическо изкачване на Черни връх и поставят основите на организирания туризъм в България.

По този повод, Туристическо дружество Боерица и SOS Планински Спортен Клуб организират състезателно изкачване на Черни връх, по стъпките на двамата пътешественици. Целта е да сформираш малък отбор, от поне двама човека, и къде с бързо ходене, къде с притичване или дори спринтиране, да стигнеш до Черни връх за по-малко от 4.5 часа (или до Владая за 9 часа).

 

Стартът на състезанието е по изгрев слънце, от с. Железница, а участниците тази година бяха 100-ита (че май и повече) човека.

Та, събрахме и ние един малък отбор от двама атлети и един фотограф, и в 7:30 бяхме на уреченото място.

Пътешествието на самия Алеко и съратника му започва от Борисовата градина, на 12 юли (стар стил), в 5 сутринта. Оттам към Германския манастир, през Панчарево (прехвърляйки р. Искър), Кокалянски манастир, Урвички манастир и… за да е по-драматично, в дъжд.

След еднодневна почивка, на 14-ти, двамата туристи се запътват към село Железница, малко преди изгрев. Неслучайно нашият старт е именно там, малко над с. Железница, на разклона за с. Плана.

С ръка на сърцето мога да кажа, че ранното ставане си заслужава, защото планината е най-красива рано сутрин, по изгрев. Оранжевото небе и вдигащата се мъгла в далечината придаваха неповторим епичен привкус. А състезателите бързичко крачеха, за да се качат над нивото на облаците.

В селото на механата видяхме само една бабичка; всички селяни бяха вече в полето и тя ни даде ценния кураж, че като нас момчета за три часа могат да се намерят на Черни връх.

Ха, ние оправдахме плановете на бабата отпреди 130 години.

Времето също беше доста благосклонно към нас – нито прекалено горещо, нито студено. Тихо, и без много вятър, идеално за съботно планинарстване.  Ааа, да, и на фона на тази идилия, около нас тичаха сърнички.

 

Малко над 3 часа от началото на състезанието, по време на което лично аз бях раздвоен между съревноваването с другите и снимането, вече виждаме целта.

Пресичайки финала, точно пред метеорологичната станция, ни остава време за почивка, хапване и още няколко снимки.

Чисто, невинно, почти детско възхитително бе това пътуване. То постави началото на големите излети от София за Черни връх, а заедно с това се тури основата на организираната туристика.

Отдавайи почит към Щастливеца, хващаме обратния път към София. Поздравяваме организаторите за отличната организация и им обещаваме, че ако догодина сме живи и здрави – ще се включим пак. Ето и сайтът на събитието: https://postupkitenaaleko.com/

 

Моля, оценете поста 🙂

2 Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *