когато минзухарите са повече от тревата.
Пролет е. Снегът почти се е стопил (асфалтът също), но по дърветата още няма листа, нито пък цветове. Абе човек съвсем лесно може да забрави че е пролет, докато не види лилавото цветенце, предвестник на топлото време.
Е, в моя случай, не беше едно лилаво цветенце, а хиляди такива, струпани на една полянка. От далече полянката изглеждаше, сякаш по нея няма дори трева, а само минзухари. Така, дори да сте приятно завеян (или влюбен, че то пролетта е сезонът и на любовта), няма как да пропуснете тази гледка.
Нашата разходка беше малко над Смолян, а в този период вече навсякъде сред тревите можеха да се видят приятните лилави цветенца. Интересното тук бе, че за пръв път виждахме такова струпване. Буквално човек нямаше място къде да стъпи, без да ги настъпи.
Е, какво може да направи човек? Вадим фотоапарати и обективи и започваме да снимаме (или да си лежим сред тях, докато другите ни снимат 😛 )
А доста ефектни снимки се получиха и от времето, което беше доста благосклонно… но от фотографска гледна точка. Цветята просто изпъкваха на фона на сивите облаци.
А в далечината можете да видите и сгушеният сред планини и дървета, град Смолян.
