Романтика, снимки и разходки
Ако сте романтици по душа… е, или фотографи по душа, определено залезите са времето от деня, което задължително попада в плановете ви за снимки.
Е, обаче освен времето, ще трябва да подберете и мястото за снимки. Вярно е, че само по себе си залязващото слънце е почти еднакво навсякъде, но пък на някои места композицията може да стане прекрасна.
Затова обувайте кубинките, взимайте гаджето, защото ще се наложи да го играете “романтик” и се запътвайте!
А като споменах за романтика, добра идея е да пъхнете една бутилка вино в раницата си :P. А още по-добра идея е да се уверите, че бутилката е добре затворена (а на връщане – добре изпита).
Някои, от любимите ми места за снимане на залязващото слънце са в непосредствена близост до София. На Копитото, например.
Други са мъничко по-далече, като село Доганово и рибарниците, в близост до него. Тук компоцзирането на кадри, в които влизат залез, водна шир, отражения и патици, може да ви накара да забравите за времето.
Точно тук аз си харесах едно самотно дръвче, върху което да се съсредоточа. И с HDR си поиграх. Получи се интересно.
А ако си носите допълнителна светкавица, или използвате несъвършената такава, с която разполага апарата ви, можете да направите и няколко портретни снимки.
Тук моделът ми се готви да бъде сниман, но аз нали обичам по-спонтанните кадри и случайно натиснах спусъка. 😛
Признавам, че за някои залези, снимачната техника се носи доста. И ще се наложи да се покатерите с нея, а стативът ви ще ви пречи, но… изискват се жертви.
Тук например, се качихме до връх Юмрука, след доста дълъг дневен преход. А неснимащите ни приятели, кротко си пийваха в х. Ехо. Жертвите са неизбежни 🙂
А за други залези се пътува доста, със самолет.
Залез над Алпите, сниман над езерото Комо, в Италия. На живо е още по-пленително.
А понякога красив залез можете да срещнете случайно, докато си тръгвате от работа. Е, разбира се, добре е случайно да си носите и снимачна техника.
Извод – колкото по-често фотоапаратът ви е под ръка, толкова по-добре. И да не ви отчайвам, но за доста хора важи правилото – в най-красивите моменти, камерата си стои крокто в шкафа вкъщи. Все пак нищо не може да ви спре да им се насладите, нали?