един път не е достатъчен, за да им се насладиш
Ако трябва да бъда честен и два пъти да ги посетите, пак няма да им се наситите. Поне ние бяхме на мнение, че преспиване на палатка там най-много ще ни приляга 🙂
И понеже Урдините езера са известни и като „по-малко известните рилски езера“, пътят до тях е труден, дълъг, няма лифт и т.н., не се радват на толкова голям туристически интерес. Или по-скоро липсата на лифт, дългият път и голямата денивелация отсяват псевдо-туристите (които обикновено оставят следи след себе си).
Ние обаче, отново инвестирахме един цял ден за да ги посетим, наснимаме и да им се насладим и малко по-късно реших да попитам Chat GPT дали знае нещо за точно тези рилски езера.
Оказва се, че изкуственият интелект се е разходил до там и ги е „видял“, та ни разказа няколко интересни истории и факти… които след отсяване и проверка, решихме да споделим тук.
Езерата в системата са с различен цвят на водата – синьо, зелено та до тъмно лилаво. Това се дължи на различния състав на водата и наличието на минерали и седимент, въпреки, че са една езерна система.
Природата не е статична – с течение на времето са били засечени езера, които впоследствие са изчезнали поради изменения в природната среда или са се пресъздавали на нови места. Затова ви приканваме – ходете често, за да наблюдавате кога ще се появи някое ново езеро 🙂
Разбира се, няма как да няма и легенда за появата на езерата. А каква легенда ще е, ако главната роля не е на змей 🙂
Накратко – местни овчари се опълчили на зъл змей, който се хранил със стадата им. След дълга и тежка битка, змеят бил победен, като паднал мъртъв на земята. Тъй като бил огромен, по вдлъбнатините на гърба му се оформили езера, наречени по-късно Урдени – от старобългарската дума за вълнообразна редица.
Е, ако ви се гледат уникални рилски гледки на едни по-малко известни рилски езера, търси ви се змей или просто имате свободен един цял ден (или повече) – стягайте туристическите обувки, щеките и тръгвайте натам.
