Боянски водопад и Боянско езеро

и нашата екскурзия до Леденото кралство.

Боянският водопад се намира на 5 километра от квартал Бояна и разходката до там, съчетана с връщане през Боянското езеро, е едно чудесно прекарване на съботния студен ден.DSC_0004

Всъщност Боянският водопад е най-големият водопад във Витоша. Водите му падат от 30 метра височина и в ясни пролетни дни може да бъде забелязан дори от центъра на София.. ако знаеш на къде да гледаш 🙂

DSC_0006

Пътеката е ясно отчетлива, добре маркирана и това, че тръгнахме по залез, съвсем не ни притесняваше. А и слънцето се виждаше много красиво, прекарвайки лъчите си през клоните.

DSC_0007

Впрочем дърветата бяха с окапали листа, но съвсем не значеше, че нямате нужда да си носите фотоапарат. Пътеката лъкатуши изключително успокоително сред дървета и скали, като цялата беше покрита с килим от сухи листа. Направо да ти се прииска да полегнеш в тях.

DSC_0019

Други дребни детайли също намираха своето място пред обектива ми.

DSC_0093

DSC_0058

DSC_0040

И така малко по малко стигаме до нашата първа отправна точка, а именно замръзналият Боянски водопад.

DSC_0164

Е, вярно е, че в тази част на годината не може да се чуе грохотът на разбиващата се вода, нито пък капките докосват лицето ти, но дори замръзнал изглежда доста величествен. Ако сте го виждали само през лятото – съветвам ви да видите и ледения му вариант.

DSC_0176

Около 15 минутки хората нетърпеливо (с лек привкус на мрънкане) ме изчакват да доснимам природните ледени скулптури и поемаме по пътят ни надолу, посока Боянско езеро. Слънцето вече се скриваше.

DSC_0188

Пътят е широк и полегат. Ако случайно сте си домъкнали колелото до тук – сега му е времето да се яхнете и да спускате с пълна сила.

DSC_0203

Половин час с бодра стъпка, няколко дървени мостчета и вече сме на брега на Боянското езеро.

DSC_0211

Ето и малко образователна информация: Знаехте ли, че езерото е изкуствено създадено през 1906-та година, при построяването на витошкия водопровод. Преди това е било блатиста местност. На него е била една от първите водно-електро централи, която можете да видите в дясно от пътеката.

DSC_0219

Видимо към езерото няма вливащи се потоци, като нивото на водата му се определя от подпочвени води и от снеготопенето, когато е най-пълноводно.

DSC_0225

След като ВЕЦ-ът спира да функционира, езерото отново се заблатява, докато през 2005-та година не е предприето почистването му. Сега то е важно местообитание за редица жаби и земноводни животинки.

DSC_0216

И като за край на образователните данни – максимална дълбочина – 2 метра.

Тръгваме си, като по краткия път към колата ни, на няколко места се разкриват приятни гледки към София, които трябва да се снимат.

DSC_0232

Залезът оцветяваше градския смог някак си красиво 🙂

DSC_0234

Моля, оценете поста 🙂

4 Comments

  1. Ели Иванова

    много красиви снимки и страхотни цветове, въпреки леко сивия период от годината. По кое време горе-долу го посетихте? Питам, защото ние сме ходили, когато е замръзнал, но тогава имаше и много сняг наоколо, а при вас изглежда, че е било сух студ. Не знаех, че езерото е изкуствено.

  2. admin

    Ноември месец беше, и да – сух студ.  Цветовете се получиха добре, защото хванахме залез и след това типичният „син час“затова в началото всичко е с ярки оранжеви тонове (падналите листа най-вече), а след това е по-синкаво. Този път планът ми действаше идеално – нито закъсняхме, нито подранихме и снимките се получиха както исках. Благодаря за коментара! 

    1. admin

      Благодаря за коментара! Така е, всеки сезон си има цвят и чар и затова се стараем да не пропускаме излизане сред природата… било то и наблизо 🙂

      ПП – имаш много интересен сайт! 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *