Мальовишки езера

Готови ли сте за катерене?

За пореден (надявам се не за последен) преходът ни води началото си от ЦПШ Мальовица. Този път цел са трите Мальовишки езера, които някак си до сега оставят встрани от маршрутите и разходките ни в подножието на Мальовица.

Е, пътят ни започва по обичайната криволичеща пътека, с поточе, доста хора и този път коне. С малки кончета. Загубваме половин час в снимки…

Иии продължаваме. Бодра крачка, като следващата спирка е х. Мальовица. Унищожаваме по един банан и пак нагоре.

Докато си крачехме, облаците налазваха небето и ставаха все по-гъсти. То като се замисля, май слънчева разходка до връх Мальовица не сме имали… всеки път крачим или в дъжд или в гъста мъгла. Но пък и това си има чар.

А нагоре пътят е доста мокър. Пътеките на места са реки, така че обувки с мембрани ще ви свършат добра работа.

Та ако си мислите, че следвате плътно пътечката и ще се придържате по маркировката – ще ви е доста трудно и мокро. Ние няколко пъти прескачахме поточето и крачихме директно по камъните, докато стигнем до първата тераса.

А по път тревичката се редува с все още неразтопен сняг, както и цели полянки, пълни с минзухари. Ако ви се снима и приятелите ви са търпеливи – можете да убиете доста време.

За пореден път прескачаме поточето, така че да ни се пада от лявата страна и в дясно избираме първия улей, който виждаме. Кратка справка с картата и откриваме, че всъщност това е т.нар. Овчарски улей, който би следвало да ни отведе право към езерата.

По улея има следи от пътека, която доста често се губи, къде заради остатъците от сняг, къде заради водата, която тече надолу, но така или иначе сме нагоре, така че с или без пътека – само напред и нагоре.

Впрочем имайте предвид, че нагоре става доста стръмно и добрата подметка на обувките ви ще ви върши безкрайно добра работа. На места се налага да си помагаме с ръце. Денивилацията е доста голяма, което ни разкрива различни гледки на всеки десетина изминати метра.

Затова пък облаците се разпокъсаха и синьото небе се показа над нас.

Около 45 минутки катерене ни беше нужно за да достигнем далеч по-полегат и тревист участък, а малко след него и тераса, известна още като Мальово поле. Езерата са близо.

Ако решите да следвате пътеката и след Мальовишките езера, с още малко ходене ще прехвърлите малък превал и ще се озовете сред Урдиния циркус и Урдините езера, което вероятно е следващата ни дестинация за палатки, но това – някой друг път.

Вече сме на първото и най-голямо Мальовишко езеро.

Мальовишките езера са три, като първото е най-голямо, а средното – най-малко и плитко. Всички се оттичат едно в друго, като от най-голямото започва поточе, което се слива с река Мальовица (да, тази, която минава покрай хижата и ЦПШ).

Езерата са приказно красиви, особено първото, като доста често остават встрани от тълпите туристи. В нашия случай видяхме само още трима човека и 2 кучета, въпреки десетките хора, които се бяха насочили към Мальовица в този момент. Идеалният маршрут за уединение.

И заваля…

Градушка, разбира се. Нали по-горе споменах, че не сме качвали Мальовица в слънчево време. И този път спазваме традицията. Но пък навсякъде е свежо и цветовете изпъкват.

Прибираме техниката в найлонови пликчета и поемаме надолу, защото не всички се радват на дъжда, особено при 2336 метра н.в., където все още си е студено.

Пътят надолу е ясен – отново през Овчарския улей, но този път надолу. Много внимателно, защото гледката е красива, и ако искате да ходите и да съзерцавате/снимате – ще си паднете на задника и ще имате синини. Споделям личен опит 🙂

Но пък дъждът спря.

Поглеждаме запоследно Мальовишката поляна, снимаме, за да има какво да си сложим за десктоп на работния компютър и се запътваме към първата тераса от маршрута х. Мальовица – връх Мальовица, като междувременно се борим с Мальовишката река.

А, да, и снимаме всеки минзухар по пътя си, но не защото приятелите ми са търпеливи, а защото спират да си играят в снега (правейки си писта за спускане с найлон…)

А някъде надолу по пътя, посрещачите ни изпращат.

Кончетата бяха много спокойни, любопитни и позиращи, така че ще им направя отделна публикация само за тях. Заслужиха си го (сигурен съм, че ще ги трогна с постъпката си).

До скоро!

Моля, оценете поста 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *