със снимки от зимен Полежан
Тъй като качих тук малко снимки от прекрасния пирински връх Полежан, този път реших да не се впускам в скучни описания на маршрута, а да споделя една изровена от нета информация за феномен, който е съпътствал моменти от живота на алпинисти … от обикновени хора, до величия.. абе скролнете надолу за да видите какво имам предвид.
Един доста загадъчен феномен, срещан при някои екстремните катерачи и изследователи на Антарктида, е „синдромът на третия човек“, наричан още „фактор на третия човек“. При него, в ситуации на живот и смърт или при тежки трагедии в планината, един или двамата катерачи изпитват присъствие на трети човек, който им помага в оцеляването. Разбира се, поне физически, там трети човек няма… което прави случката доста спиритуална и мистична.
Споменатият горе феномен за пръв път е описан през 1916 от сър Ърнест Шекелтън, по време на своята експедиция в Антарктида. Участниците в изключително тежкия преход били трима, като по време на най-напрегнатите моменти към тях се присъединило четвърто „безтелесно“ същество. Те имали чувството, че са четирима, а не трима.
Накратко, разказите на участниците съвпадали – за да оцелеят, те трябвало да направят 36 часов преход през планините на Южна Джорджия в Антарктида, като всички в експедицията имали чувството, че ги съпътства още един човек. Когато се добрали до спасението, те споделили помежду си преживяното, като по-късно нарекли този феномен „синдромът на третия човек“.
В по-модерни времена подобен феномен са изпитвали известните алпинисти Райнхолд Меснер и полярниците Питър Хилари и Ан Банкрофт. През 1988 година катерачът Джо Симпсън описва този синдром в своя книга. Той имал много трудно изкачване и по време на най-тежките моменти, когато бил на границата на смъртта, чул „глас“, който го окуражавал и го насочвал накъде да пълзи, за да достигне до базовия лагер. По време на пълзенето в планината Сиула Гранде, той бил със счупен крак, защото паднал от скала и цялото му тяло било ударено и насинено.
Според някои психолози, в момент на много тежка психическа травма и изтощение някои хора развиват концепцията за „въображаем приятел“ или „ангел хранител“, защото само така може да оцелеят при екстремна болка или екстремни условия. Според учените е възможно в травмиращи ситуации двете полукълба на човешкия мозък „да разговарят“ помежду си, което дава илюзия за невидимо присъствие. Същото нещо са наблюдавали хора, които са оцелявали в океана върху сал или отломки от кораб.
Усещането за „трети човек“ е толкова силно, че през 1933 г. британският алпинист Франк Смит предложил разчупен на две шоколад на другия до него, а той бил сам под връх Еверест. Франк Смит бил един от първите, който почти достигнал сам до Еверест, но се отказал на няколкостотин метра под него. Той разказва, че докато се е катерел към върха, при ужасен вятър и при липса на кислород, през цялото време е усещал, че с него има втори човек и това го успокоявало и му давало чувство на увереност. Дори му е предложил шоколад, но когато се е обърнал към съществото – там е нямало никого.
Подобни случаи има много – на хора, които били заседнали в пещери, скиори, пометени от лавина и т.н. Обясненията са много – от медицинските – халюцинации заради спирането на нормалната работа на мозъка, през религиозните и божествената сила, която ни помага, та чак до смели твърдения за нематериални (безтелесни) същества, които обикалят планините, редом с нас…
И все пак, дали е ангел-хранител или някое друго същество, нека премисляме рисковете и не му създаваме много „работа“.
