или когато Витоша те накара да се чувстваш така
Вероятно щом четете този блог, значи обичате природата, планинарстването и обиколките из планинни и върхове не са ви чужди.
Ако пък сте от София, още по-вероятно е да чувствате Витоша като задния двор на столицата, а разходката тук да я приемате просто като разходка в парка.
Е, нормално е да бъде така – благословени сме столицата ни да е в подножието на планина и доста от нас използват близостта и за уплътняване на времето, като еднодневните, следобедните или дори двучасовите разходки са нещо като ежедневие. И това е прекрасно, докато човек несъзнателно не започне да подценява планината и да „покорява“ върхове, без да отдели нужното за подготовка.
Лесният достъп до Витоша и чувството, че я познаваме „като дланта си“ доста лесно могат да ни внедрят чувството, че тук човек не може да се загуби и няма как да стане нещо. Е да, ама може.
Подценяването на ситуацията (в случая – метеорологичната) може би е най-вероятният начин за инциденти. А такива от самото начало на годината има доста.
Ние избрахме един от неблагоприятната поредица от дъждовно-снежни дни, за да направим разходка до Черни връх. Естествено, с всичко необходимо за условия от -15 градуса, вятър и гъста мъгла.
Гледките, както виждате от снимките, са все едно си някъде насред полярния кръг – много малка видимост, заледени колове на маркировката и вятър, който замрази брадите ни, буквално. Всъщност – всичко, каквото търсихме 🙂
Така или иначе ние се забавлявахме, чувствахме се все едно сме на край света, а тъй като никой не ни обясни как точно се „покорява“ връх, ние просто го изкачихме и се надявахме да ни допусне до себе си. Гледка не видяхме, но определено я почувствахме 🙂
Както виждате, лошото време може да ви застигне близката планина, ако щете дори в парка. А хора, които подценяват условията виждахме навсякъде, затова апелираме – подготвяйте се добре, за да не ставате „герои“ в новинарските емисии.
А аз само припомням – миналата година също издебнахме момент, в който Витоша ни се озъби
