Покрай заледения Искър

или 10 снимки на зимата, каквото трябва да бъде

Уикендът е времето, когато повечето от нас могат наистина да се насладят на зимата. И докато през работната част от седмицата непочистените пътища, затрупаните паркоместа и ледените висулки ни носят повече негативни мисли, идва краят на седмицата, когато взимаме ските и бордовете, качваме се по колите и отпрашваме към зимните ни курорти, радвайки се на всяка снежинка.

 

Снежни дървета

Ние поемаме към Боровец, а аз съм много доволен, защото пътят покрай Искър е като изваден от същинска приказка.  Белите дръвчета рязко се открояват на фона на синьото небе, а замръзналите река и язовир те карат да си мислиш, че времето е спряло. Тези живописни пейзажи, който успях да заснема, мога да ги сравня с миналогодишните снимки на родопската снежна приказка.

Ако пътувате с фотоапарата си в ръка със сигурност ще искате да снимате всеки ъгъл и всяко дръвче… само дето спирането без да пречиш на целия трафик е доста трудно и няма много удобни места.

След половинчасова фото-почивка се сещаме, че все пак сме тръгнали да караме ски по пистите, а и снегът не е само тук 🙂 Отново тръгваме към Боровец.

Съботният ден беше слънчев и прекрасен и даваше възможност на всеки да се наслади на хобито си – било то каране на ски и борд, разходка по утъпканите пътеки или снимане на прекрасните гледки. Трудно беше единствено съчетаването на трите неща – понякога сетивата ти не могат да се наситят да поемат от свежестта на природата.

Сигурно няма нужда да ви убеждавам, че денят минава толкова бързо, сякаш часовете са минути. Докато се усетим и слънцето се приближаваше до хоризонта, а градусите падаха.

Разбира се, скриването на слънцето ще ни позволи да снимаме и малко по-суровата част на планината.

язовир Искър в лед

Границата между меката зимна приказка и смразяващата зима е много тънка. Буквално за час чувството за пухкав мек сняг е заменено с вкочаняващ скреж, а свежият въздух се превръща в ледения дъх на природата.

заледеният Искър

Така описано също звучи като приказка, но с малко по-различен жанр.  Замръзналата река вече изглежда така, сякаш времето е спряло и е запечатало един момент. Като жива снимка. Чувството за безвремие ме връща към снимките на замръзналото Боянско езеро, но тук мащабите са по-големи и емоцията е по-силна.

Е, очаквахме красив снежен залез, но този път такъв не видяхме. Меките оранжево-златисти тонове на залязващото слънце от витошкия залез, който наблюдавахме преди седмица, бяха заменени с бяло-синкавият цвят на студа. А когато се опитвате да снимате всичко това и не носите ръкавици, знайте, че за около 20 минутки студът вече ще кара кожата ви да пари, а щом се приберете на топло, ще имате чувството, че сте докоснали горещия котлон. Уважавайте природата и не я подценявайте.

Моля, оценете поста 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *