от зимния й сън
Решаваме да мислим логично – градинарството е един от най-старите занаяти, познати на човечеството. Е, да, ама цветята пък винаги са били символ на красота и начин на изразяване на емоции. Тогава какво по-точно е градинарството – прехрана или изкуство? Нека посетим ботаническата градина в село Борика, пък може и да разберем.
Палим колата и въвеждаме село Борика, Ихтиман, в GPS-а си. Той ще ви отведе в центъра на селото, та не се притеснявайте, няма как да пропуснете градината. Ако сте от София, има-няма 50-60 километра и сте там. Без значение, дали ще минете по стария път или от самата магистрала, приближавайки на 15-ина километра селото, ще усетите, че рязко сте се отдалечили от лудницата на града. Тук атмосферата е селска и това го прави очарователно. Още по път гледаме красивите пролетни картини, които са пред очите ни, като отбиваме за снимки на доста места.
Караме си и се питаме, как Ясен се е съгласил да остави живота си в града и да се пресели в селце с 50-ина жители. Това не се случва често, нали?
15-ина минутки по-късно вече сме на вратата му. Около нас има предимно стари къщи и постройки и сме доста любопитни какво ще видим, защото честно, до тогава нямахме никаква представа какво е сътворил той.
Ясен ни посреща и започва да ни представя хобито си, което се е превърнало в негова професия.
Сега, докато пиша, в главата ми излиза една поговорка – превърни хобито си в работа, за да не работиш нито един ден… Е, идете да видите колко труд е положен, та да видим дали през ума ви ще минат мисли за хоби, почивка и т.н.
Самият Ясен споделя, че от “хобито” времето му за сън е около 5 часа на ден. Нали не си мислите, че работата в градината е лека?
Ботаническата му градина представлява един парцел, ограден от няколко стари къщички, рекичка и селскостопанска постройка, които са уникално съчетани с дръвчета, храсти и цветя, донесени от 5 континента. Място, което наподобява оазис, където не усещаш как тече времето.
Моментът, който уцелихме за посещението на ботаническата градина, беше нейното събуждане от зимен сън. Доста от цветята тъкмо напъпваха и разцъфваха, като голямото избухване в цвят и листа се очаква съвсем скоро, с лекото затопляне на времето (според обещанията от прогнозите).
Разбира се, не се наемаме да дадем отговор на въпроса – кога точно е най-удачно човек да посети градината. Ако сте истински любители-ботаници, трябва да я посещавате на всеки десет дни (а в пролетния сезон, може би и по-често), а ако просто искате да се докоснете до едно райско кътче, когато и да дойдете – няма да сбъркате.
Докато ни развежда из градината и ни казва латинските наименувания на цветята (признавам, не запомних нито едно), Яската ни нахвърля и бъдещите планове за развитие на проекта си, част от които са разширяване на мястото, правене на кът с пейки и барче, пускане в продажба на някои растения… абе дай да не развалям изненадите повече. Само ще вмъкна, че тези планове не са с краен срок “някога” или “абе, когато стане”, ами доста от тях вероятно ще са видими още това лято.
А пък тези негови планове генерират и нови планове у нас. Хайде, и ние ще се издадем – следващия път мислим да дойдем с колелата (по стария път), да се включим поне за малко в работата по поддръжката на тази райска градина и да снимаме самия работен процес, за да видим как се случват нещата “зад кулисите”. Аз отново няма да съм пестелив откъм снимков материал 🙂
Какво да кажа като заключение… ами, точно по заключителната част не ме бива много, та бих казал само това – нали си спомняте нашите публикации за ходенето ни до фермата за щрауси в Горна баня и Рибарник Амурите? Да, там където любовта на хората към природата е толкова заразяваща, че те кара да се връщаш по няколко пъти. Тук, в ботаническата градина на Яската, е точно същото – идваш и не ти се тръгва (и още преди да си тръгнал вече правиш планове кога ще дойдеш пак).
ПП – забравих да спомена и за обитателите на мястото – мяукащи, кукуригащи, жужащи и джавкащи… Нищо, следващия път! Чао!
