Вечна слава, Капитане!

орлите умират в полет…

Годината е 1943, 20-ти декември, няколко дни преди Коледа. Над софийското небе, като ято птици, приближават десетки американски бойни самолети, сред които и бомбартировачът Б-12, известен още като летящата крепост. Българските летящи машини, разбира се, са в пъти по-малко, но се насочват към неприятеля, откривайки огън по него.

Една от машините, обаче, не стреля. Противно на очакванията, с пълна газ и поредица от маневри, самолетът се насочва към главният бомбардировач, ловко заобикаляйки охраняващата го флотилия. Сблъсък и взрив. Не се вижда парашут или опит на пилота да се спаси. Всичко е преднамерено. Следва объркване от страна на нападателя и оттеглянето на ескадрилата. Взривът в небето над София се превръща в звезда, приемайки нови измерения на жертвоготовността.

Подвигът остава не само в българската, но и в световната история, а героят, капитан Димитър Списаревски, прави себе си безсмъртен, признат като първата летяща човешка топрила и изучаван години напред в цяла Европа.

 

По пътя за Самоков, на 30-ина км от центъра на София, е село Долни Пасарел. В центъра му, под огромно вековно дърво в каньона на река Искър, е вдигнат паметник на българския летец-герой, капитан Димимитър Списаревски. Оттук, на няколко километра в гората е и лобното му място. Тук, на това място, след грандиозен въздушен таран, пред смаяните погледи на неприятеля и случайни очевидци, пада самолетът на младия въздушен рицар, а София вече има един светец, който остава на небето, завинаги.

Лейтенант Едуард Тинкър:

Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията!

На 20 декември, срещу над 200 вражески бонбардировача и изтребителя, се изправят едва 36 машини от българска страна. На българските летци е ясно, че при такова съотношение, врагът не може да бъде унищожен. Целта е бомбандировачите да изхвърлят бомбите си над ненаселена територия и да се даде шанс на мирното население да се скрие в укритията. След изключително сложни въздушни маневри, Списаревски води двуминутен обстрел с един бомбандировач, предизвиква неговото запалване, но изхарчва всички патрони в бордовата си картечница. Самолетът му също е сериозно повреден. Капитанът разбира, че едва ли ще се измъкне жив от тази ситуация, но успява да насочи машината към водещия формацията тежък американски бомбандировач. Чуждата машина е разцепена като кибритена клечка във въздуха. Оцелява само опашният стрелец. Този ден бомбандировка над София няма.

Самолетът на Списаревски пада в покрайнините на Пасарел, като тялото му е намерено почти веднага от спусналите се в спасителна акция местни. Спасен е единствено картечарят Робърт Хенри Ренър, който по-късно, в болницата, дава всичките си ордени за храброст на майката на Списаревски, в почит на уникалната саможертва на пилота.

Робърт Хенри Ренър:

Настана истински ад. Ударът на вашите летци беше изключително лют.

Радио Лондон посвещава отделна емисия на този бой, от Токио искат подробности за въздушният таран и „торпилата на японците на Балканите“. Немците го изучават подробно и вземат мерки за усилване корпуса на изтребителите за да прилагат и те тази тактика. Факт е, че пилотът на следващия български таран, изтребителят Неделчо Бончев благополучно оцелява след като сваля така поредната летящата крепост.

Моля, оценете поста 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *