Вечна слава, Капитане!

орлите умират в полет…

Годината е 1943, 20-ти декември, няколко дни преди Коледа. Над софийското небе, като ято птици, приближават десетки американски бойни самолети, сред които и бомбартировачът Б-12, известен още като летящата крепост. Българските летящи машини, разбира се, са в пъти по-малко, но се насочват към неприятеля, откривайки огън по него.

Една от машините, обаче, не стреля. Противно на очакванията, с пълна газ и поредица от маневри, самолетът се насочва към главният бомбардировач, ловко заобикаляйки охраняващата го флотилия. Сблъсък и взрив. Не се вижда парашут или опит на пилота да се спаси. Всичко е преднамерено. Следва объркване от страна на нападателя и оттеглянето на ескадрилата. Взривът в небето над София се превръща в звезда, приемайки нови измерения на жертвоготовността.

Подвигът остава не само в българската, но и в световната история, а героят, капитан Димитър Списаревски, прави себе си безсмъртен, признат като първата летяща човешка топрила и изучаван години напред в цяла Европа.

 

По пътя за Самоков, на 30-ина км от центъра на София, е село Долни Пасарел. В центъра му, под огромно вековно дърво в каньона на река Искър, е вдигнат паметник на българския летец-герой, капитан Димимитър Списаревски. Оттук, на няколко километра в гората е и лобното му място. Тук, на това място, след грандиозен въздушен таран, пред смаяните погледи на неприятеля и случайни очевидци, пада самолетът на младия въздушен рицар, а София вече има един светец, който остава на небето, завинаги.

Лейтенант Едуард Тинкър:

Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията!

На 20 декември, срещу над 200 вражески бонбардировача и изтребителя, се изправят едва 36 машини от българска страна. На българските летци е ясно, че при такова съотношение, врагът не може да бъде унищожен. Целта е бомбандировачите да изхвърлят бомбите си над ненаселена територия и да се даде шанс на мирното население да се скрие в укритията. След изключително сложни въздушни маневри, Списаревски води двуминутен обстрел с един бомбандировач, предизвиква неговото запалване, но изхарчва всички патрони в бордовата си картечница. Самолетът му също е сериозно повреден. Капитанът разбира, че едва ли ще се измъкне жив от тази ситуация, но успява да насочи машината към водещия формацията тежък американски бомбандировач. Чуждата машина е разцепена като кибритена клечка във въздуха. Оцелява само опашният стрелец. Този ден бомбандировка над София няма.

Самолетът на Списаревски пада в покрайнините на Пасарел, като тялото му е намерено почти веднага от спусналите се в спасителна акция местни. Спасен е единствено картечарят Робърт Хенри Ренър, който по-късно, в болницата, дава всичките си ордени за храброст на майката на Списаревски, в почит на уникалната саможертва на пилота.

Робърт Хенри Ренър:

Настана истински ад. Ударът на вашите летци беше изключително лют.

Радио Лондон посвещава отделна емисия на този бой, от Токио искат подробности за въздушният таран и „торпилата на японците на Балканите“. Немците го изучават подробно и вземат мерки за усилване корпуса на изтребителите за да прилагат и те тази тактика. Факт е, че пилотът на следващия български таран, изтребителят Неделчо Бончев благополучно оцелява след като сваля така поредната летящата крепост.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.