На Шипка всичко е спокойно

Честит трети март, българи! 

Много са моментите, които не ни позволяват да забравим, че сме българи. Българският патриотичен дух е безсмъртен, но за съжаление е доста позаспал последно време. Е, нека поне за момент го събудим, чествайки някои от най-великите ни празници и спомняйки си част от българската история.

 DSC_0292

Ще си позволя да излезна от тематиката на сайта и да споделя малко исторически факти, от които можете да настръхнете. А пък после нека ни обясняват, че сме били преселници номади, които по-късно са „съжителствали“ с османското население. Ето няколко постъпки, които са типични за един „преселнически“ народ, който си „съжителства“ с поробителя:

На 23 август 1877 г. е решителният бой на връх Шипка по време на Руско-турската война, която ние, българите, с основание наричаме Освободителна. Битката, в която главни действащи лица са българските опълченци, спасява войната, а оттам и цяла България.

DSC_0322

За отбраната на Шипка е определен малоброен отряд под командването на ген.-майор Н. Г. Столетов  (5 500 души), голяма част от които доброволци, без никакъв вонен опит или обучение. Първоначално в състава му влизат 36. пехотен Орловски полк, 1., 2., 3., 4. и 5. опълченски дружини, три конни сотни, пионерен взвод и артилерия от 27 оръдия. Армията, командвана от Сюлейман паша, наброява 27 000 души и 48 оръдия (без резервите). С това числено превъзходство трябва най-напред да се сломи духа на руско-българския отряд, да бъде унищожен в неравностойна битка и в крайна сметка да се осъществи преминаване в Северна България, където се намират други турски армии.

Позициите на защитниците на Шипка са обхванати от противниковите части във вид на подкова. Една страховита подкова, заплашваща да се превърне в огнен обръч, прекъсващ единствения свободен път, водещ към Габрово. Така съдбата не само на прохода, но и на войната, се оказва в ръцете на малкия отряд руски войници, български опълченци и техните командири.

DSC_0315

Боевете за Шипка, останали в историята с името Шипченска епопея, започват на 21 август 1877г. През изминалата нощ на проведения военен съвет ген. Столетов произнася следните емоционални, но и уверени думи: „До последния човек ще сложим костите си, а позицията не ще предадем”. Битката, символ на всеобщия непоколебим дух, ражда и своите малки човешки истории, някои разказани, а други незапомнени. Малцината опълченци, останали живи, споделят такива моменти:

Константин Везенков, лекар в Опълчението, виждайки група войници, останали без командири след една от поредните мощни атаки на противника, напуска временно превързочния пункт и повежда бойците към оголения участък на позицията. По-късно през деня д-р Везенков не се поколебава сам на кон да премине по непрекъснато обстрелваното трасе и да занесе на ген. Столетов писмото за приближаването на 4. стрелкова бригада към прохода.

DSC_0309

Друг е случаят с Николай Караев – Дудар, ординарец на полк. княз Вяземски, командир на 2. бригада от Българското опълчение. Той участва във взривяването на фугаси, охранява единствения извор за вода на Шипка и помага при спасяването на ранения полк. Вяземски.

На Орлово гнездо пък, рамо до рамо се сражават руският войник Никифор Миколенко и българският опълченец Димитър Цветков. По време на една от ожесточените турски атаки срещу тази позиция опълченецът защитава с тялото си своя другар и пада тежко ранен. В знак на признателност към спасителя си руският войник узаконява името „Болгарев”, което прибавя към своята фамилия.

DSC_0306

Със сигурност отделните човешки истории се равняват на броя на опълченците там. Нито жените, които са тичали със стомни с вода до първата линия на бойните действия, въпреки непрекъснатите стрелби, нито ранените, които отказвали да бъдат хоспитализирани и отново скачали в мелето, нито доброволците, които хвърляли камъни и по-късно безжизнените тела надолу по склона, са били единичен случай. А дори не можем да си представим какво са видели пред себе си добре въоръжените атакуващи турци, при вида на дрипави мъже, тичайки срещу тях на щик, за да изпаднат в паника и да побегнат.

В спомените си подпоручик Стефан Кисов, командир на 1. рота в 3. опълченска дружина, описва тези часове по следния начин: „Атаките не свършват, те стават все по-чести и ожесточени. Сред нашите редици се чуваха гласове: „Блъскайте, бийте, юнаци! Да умрем, както са умирали нашите прадеди”.

DSC_0282

Към 5 часа след обед в окопите на Шипченската позиция има повече убити и ранени, отколкото здрави и годни за битка войници и опълченци. Но те знаят – път за отстъпление няма, има само борба на живот и смърт.

В тези тежки за отбраната на прохода часове пристига дългоочакваната помощ – първите бойци от 16. стрелкови батальон на 4. стрелкова бригада. С тяхна помощ турските войници, вече проникнали на пътя за Габрово, окончателно са отблъснати и върнати на старите им позиции.

veshin_big

Непоколебимият български дух тлее някъде там. Честит празник!

Моля, оценете поста 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *