една арабска приказка в Испания
Разположен e на един час път от Средиземно море, в полите на планината Сиера Невада, между реките Даро и Хенил… иначе казано на прекрасно място в Андалусия. Толкова прекрасно, че част от своето културно наследство там са оставили мюсюлмани, християни, евреи… Е, разбира се, културата и архитектурата там са оставени със силата на меча и заплатени с кръв, но това е друга тема…
Е, палим колата, хващаме магистралата и отиваме да сбъднем една наша мечта – да се потопим в бита и културата на Гранада. Добре де, признавам, че това не ни беше точно мечта… за нас Гранада беше мястото, където трябваше да отседнем, за да посетим замъка Аламбра. Оказа се, че доста сме подценили града и … само ако знаехме, че там е толкова яко, определено щеше да ни е мечта. На това се казва да си сбъднеш мечтите предварително, а?
След пристигането ни в града, автентичната култура и архитектура направо ни обгръщат. Имахме късмет къщичката, която сме наели, да се намира в Белия квартал Албайсин. Наречен така заради цвета на постройките, този квартал е в списъка на Юнеско и предлага прекрасна възможност за романтични разходки сред сгради, построени от маврите.
Бели къщички със зелени врати и оградки навсякъде. Всяка къща е като преддверие на малък каменист проход, който те води нагоре-надолу из мавританския квартал. Изпълнен е с красиви гледки и малки детайли, които искаш да съзерцаваш с часове. Белите и спретнати къщи и имения си съперничат по прелест. Малко прилича на гръцкия Санторини…
Задължителни са керамичните табели на улиците, изписани ръчно и винаги със син цвят. Някои дори държат да демонстрират повече традиции и украсяват фасадите си с изящно изписани чинии.
След като метнахме багажа на леглата (всяка минутка беше ценна) тръгнахме нагоре и навътре из квартала и пак така, без цел и посока, стигнахме до Мирадор де Сан Николас. Не знаехме нито път и посока, нито търсихме такъв – просто се разходихме из тесните улички с хиляди площадчета и малки заведения и стигнахме мястото. Всъщност не знам дали там има указателна табела или нещо подобно – просто знаехме, че това е прословутата мирадора (гледка).
Пред малка църква и нейния площад се разкрива една от най-божествените гледки в Гранада, която моментално ви открадва поне 2-3 глътки въздух. Вижда се целия дворцов комплекс на Аламбра и „Хенералифе“ в пълния му блясък. Разположил се е на шир високо над града и на фона на белите върхове на планината Сиера Невада.
Друга забележителност е катедралната града. Строена е почти 200 години и е определена за един от най-големите сивмволи на испанския ренесанс.
Площадът с птичките – площад Тринидад. В централната част на Гранада има множество площади – по-големи и по-малки, някои от които преминаващи един в друг. Един особен и невероятно „жив“ площад е този с птичките. Там на площада на неголяма площ има няколко дървета, в чиито корони преживяват хиляди птички, предимно папагали, огласящи с песните си целия площад.
А какво неземно удоволствие е да се разходиш из тесните калдъръмени улички, с претрупани сергии, магазинчета и заведения за наргилета. Сякаш си в Истанбул…
Гранада е град, който с духа си ни напомня едновременно и за Санторини, и за Истанбул. Арабските и католическите черти се преплитат до такава степен, че понякога не можеш да ги отсееш. Изключително интересен и приятен град, в който няколко дена няма да ви стигнат… а още не сме ви показали Аламбра…
Гранада е последият град на арабите в Испания, преди да превзет от християнските войски през 1492г.
