София от високо

Може би столицата ни не е най-приветливото място за живеене и това ни кара да бягаме надалече през почивните дни. Сигурно е, че доста хора ги тормозят задръстванията и липсата на места за спиране, качеството на въздуха, надмощието на бетона над зелените площи, но понякога е необходимо да погледнем от позитивната страна на нещата и да се опитаме да видим по-красивата страна на града ни.

И ако философите робуват на клишета от рода – красотата е в дребните неща, ние се издигаме нависоко, за да видим, че и в по-голям мащаб София е доста приятно местенце.

Очевидно още се срещат места, където зеленината преобладава.

Е, преминем ли на режим черно-бяло нещата изглеждат малко по-различно 😛

Тъй като все още не разполагаме с дрон (или въртолет), издигането ни над София се осъществява чрез случайно „кацване“ по покривите на по-високите блокове. Да се чуди човек защо живущите там не са си направили зелени градинки, беседки и прочие.

А ние продължаваме да се издигаме нагоре. И понеже левитацията още не сме я усвоили добре, палим колата (в един случай и колелото) и отпрашваме към Копитото.

А Копитото е едно от най-добрите места, ако ви е нужна гледка към София. Защо ли? Ами лесно се достига с кола или колело, така че цялата ви техника може да присъства. А и винаги е различно. Ако ходите по-честичко там ще видите София от високо по толкова различни начини, като оставям само на вас да прецените кога е най-красива.

София от високо… през нощта:

И направена по същото време, в черно-бял режим:

София, обгърната от мъгла:

И когато слънцето залязва и оцветява небето:

Е, по-горе смоменахме, че имаме Копитото ни е любимо място (поне на мен), но определено има още местенца, които никак не му отстъпват по живописност, що се отнася за  гледка на столицата ни от птичи поглед.

Поглед от Боянското езеро:

Тук сме малко по-ниско и можем да видим какво дишаме. Но пък смогът се оцветява доста интересно от залеза 🙂

Снимка по път за Камен дел. Тук ще се наложи да композирате дърветата, защото, както бе казал някой – дърветата ми пречат да видя природата:

Като за край мога да направя следния извод за себе си – градът е красив, но когато си в планината. Чао!