Мрачна история с невероятна гледка
Съботен ден с няколко часа слънчево време… веднага решаваме да го уплътним с една разходка в планината. Но къде? Хем ни се иска да се насладим на хубави рилски гледки, хем да не ни хване дъжд, че с тези ниски температури сме далече от чувството за топъл летен дъждец.
Всъщност има такова място – в Рила, с прекрасна гледка от високо, без много хора, но пък на един час път пеша. Това е Черната скала.
В доста планини ще срещнете наиманованието Черната скала, като обикновено тези природни феномени се славят с мрачно минало, тъмни сили и дори паранормални явления. Скалата тук, в Рила, не е изключение, но за това ще разкажем после. Защо после ли? Защото когато отидете в хубав слънчев ден, с малко облачета за цвят, мястото ще ви се стори райско – невероятна гледка, приятен път до там, местенца за пикник и цър-пър.
Мястото, където оставяме колите е в началото на черен път, в курорта Боровец, покрай няколко (за момента) недействащи хотела. Най-долу оставям пин в гугъл, че ако решите да търсите Черната скала чрез навигацията на телефона може да ви прати я в Стара планина, я някъде другаде 🙂
Оттук започва черен път, около 4 – 4.5 километра, по който бодро ще закрачим. Всъщност пътят не е чак толкова лош, и ако сте с малко по-висока 4х4 кола няма да имате никакъв проблем да стигнете до скалата. Ако сте с джип – ще ви се стори като магистрала :). Но имайте едно наум, защото сезонът е дъждовен, а локвите са доста.
Ние решихме да се разходим пеша, защото растителноста около пътя е смесена иглолистна и широколистна, образуваща прекрасни тунелчета над нас, които пазеха сянка и ни даваха хиляди възможности за кадри.
Около час и малко ходене, обикаляне и прескачане на локви и вече сме на един обособен „паркинг“ с пейки, направени от стари сноубордове, места за палене на огън и доста приятна гледка към Самоков и долината на река Голяма Сливница, приток на река Марица. И това на доста голяма височина.
Оглеждаме се за табелата „Черната скала“ и слизане по една леко стръмна пътечка. За около минутка преминаваме през беседка и още едно място за пикник, малка борова горичка и стигаме до същинската част – самата скала.
Гледката е наистина внушителна, а отвесните стени на скалата се извисяват на повече от сто метра над долината на Голяма Сливница На върха на самата скала се образува равна площадка, където ние решихме да си направим (не чак толкова) почивка и хапване на сандвичи.
Може да се каже, че мястото е доста добре обезопасено със здрави метални парапети, което е доста успокоително, имайки предвид каква е гледката надолу. Отвесните скални стени отказаха и нас от идеята да минем зад огражденията за да снимаме „по-добри“ кадри. А дори пред оградата кадрите си бяха доста впечатляващи.
Няма как да не ви направи впечатление големият метален черен кръст на скалата. Той е поставен там в памет на жертвите на комунистическият режим, а за съжаление това райско място крие история на един малък ад.
Исторически свидетелства разказват, че малко след 9 септември 1944 година, без съд и присъда, от скалата са хвърлени десетки хора от интелигенцията на Самоков и околностите. Лекари, търговци, адвокати и учители, които били против държавния строй.
Интересното е, че доста от местните хора отказват да ходят на това място, като някои дори казват, че там енергията не била особено добра, а дори през нощта се чували викове и стонове. Разбира се, има и хора, които никак не одобряват, че мястото е превърнато в екопътека за пикник и разходки, но това е друга тема.
И понеже гледката от скалата е невероятна, някой може да се замисли – как ли изглежда самата скала. От Самоков едва ли можете да я видите лесно, камо ли да усетите мащабите и височината и… но в действителност има едно място. Веднага щом излезнете на черния път, който ви е довел до тук, не бързайте да се прибирате обратно, ами просто продължете по него, в посока х. Заврачица. След по-малко от километър пътят прави завой и разкрива гледка към самата скала.
Е, тук вече наистина може да усетите размерите и, особено ако на нея има други туристи. Ако си носите камера и статив – това е мястото, където ще ви се наложи да го ползвате.
И както обещах – ето мястото, където оставихме колите.
А ето и маршрут с GPS следа от разходката ни. Ето и линк за сваляне на GPX трака.