Разходка през сезоните

или ръководство как да преминем през 3 сезона за един ден

Месец май за географските ширини на София е един прекрасен месец, в който можем да се насладим на повечето сезони, при това в рамките на ден. Ето защо ние решихме да оползотворим един съботен ден, като изпотим няколко тениски, понагазим в калта, целим се със снежни топки, измръзнем на вятър гледайки белите върхове на Рила и всичко това наобратно. 

Та маршрутът, който предприехме беше София – Копитото – Камен дел – платото – Черни връх и обратно.  Както се казва – за всекиго по нещо. 

Първа част – София – Копитото през Бояна. Приятна и лежерна разходка с много красиви гледки и места за снимане. Широколистната гора тъкмо се разлиства, като листата са със свежо-зелен цвят, за който очите ни се бяха затъжили.  Вариантите да стигнете до Копитото са няколко – с кола до там, за около 15-20 минутки, пеша през пътечката за около 2 часа, за да се нагледате на хубавите зелени дървета, или с колела.  

Третият вариант ще е най-изморителен, като ние успяхме да стигнем за час и половина, но с много пролята пот. 

Денивелацията е 650 метра като Копитото е с 1345 метра надморска височина, но не се плашете, бързо се взема.

Втора част – Копитото – Камен дел – тук имаме малко по-малка девинелация – „само“ 517 метра. Камен дел е висок 1862 метра. Пейзажът, обаче, плавно преминава от приятно зелен с летни температури към ранна пролет, хладнина и дървета, по които още няма листа, ами само зелени пъпчици. И това е само началото. Колкото повече се отдалечяваме от кулата, оставяйки я зад гърба си, въздухът става все по-хладен, а с влизането в боровата горичка, вече започваме да се борим и с нестопил се сняг. И така леко и неусетно навлезнахме в зимния сезон. 

Но споко, това е само докато излезнем от боровата гора. По-нагоре по пътеката слънцето си е свършило работата и сняг няма… засега.

Трета част – през платото. Там преминаваме в едно дълго ходене през мочурища и минзухари.  Средната височина на платото е около 1820 метра, което значи, че имаме едно спускане от 40-50 метра. Отрицателна денивелация, сиреч. Там се отдаваме на газене в кал, снимане на минзухари и на снежния Черни връх, който вече се вижда.

Четвърта част – Платото – Черни връх. Да, стръмно, ветровито, снежно и студено. Тук си е зима… 470-те метра катерене вече са по-трудни, защото маршрутът е по-къс и това го прави по-стръмен. А колкото и да е топло в София, на 2290 метра височина (Черни връх) си е хладно, като за връхна дреха, духа вятър и снегът на моменти е доста.

Стигаме горе, като гледката отново е прекрасна. На небето имаше облаци, колкото да предадем малко драматизъм в снимките, като те не скриваха побелялата и снежна Рила и определено си струваше зъзненето около 40 минутки, за да се насладим на всичко това. 

Съвет какви дрехи да си носите… трудно е да се каже, от тениска до ветровка и полар. Храна – чайната не работи, така че и с храна се запасете. Вода? Вятърът изсушава устните и човек непрекъснато чувства жажда, а ако не искате да точите от поточетата топящ се сняг ще трябва и доста вода. Абе, преходът в това време е нелека задача, защото наистина не знаеш какво да си носиш и какво няма да ти е необходимо. Единственото, за което съм сигурен, че ни беше необходимо – ентусиазъм за 30+ километра ходене и фотоапарат.  Казвам ви “довиждане”, защото ние бързаме да хванем обратния път.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.