Вихрен и Кончето

там, където земята и небето са едно

Е, времето се пооправи, лятото дойде и няма как да не погледнем към един от най-интересните туристически маршрути, а именно х. Вихрен – в. Вихрен – Премката – Кончето – Кутело – заслон Казана – х. Вихрен.

Ставаме по изгрев, тъй като по прогноза времето ще се влошава по обяд. Според някои – около 2 часа, според други – в 12… Така де, застраховаме се и ставаме доста рано, бърза закуска с пържени филийки и тръгваме нагоре по добре познатия ни път към връх Вихрен.

Хижата ни изглежда все по-малка, а слънцето препича. Капките пот изминатите крачки се увеличават, като нищо не предвещава влошаване на времето.

Въпреки това, от личен опит знаем, че времето в Пирин никак не е константна величина и може да се промени за 15 минутки до неузнаваемост. Продължаваме да катерим нагоре бързо като диви кози, защото Вихрен не е крайната ни дестинация…

Ако искате да си направите снежен човек през месец Юли, това е мястото за вас. Сняг имаше не само на върха, но и по пътя ни към Премката, което леко затрудни слизането ни от северната страна на първенеца на Пирин.

Внимателно и бавничко слизаме от Вихрен. На горната снимка виждаме диви козички в естествения им хабитат 🙂

Не помня дали съм споменавал, но знаете ли, че Пирин е най-старият национален парк в България, обявен за такъв през 1962 година, и е част от списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

И, разбира се, както споменах – в рамките на един час от прехода ни, синьото безоблачно небе започна да се затрупва с облаци. Бели и пухкави. За всеки случай приготвихме дъждобрани и ветровки, защото вече си бяхме имали работа с дъжд на Кончето, а май се очертаваше същото. Бързахме нагоре, към Премката и Кончето, за да изпреварим дъжда…

И успяхме! Всъщност, успяхме да бъдем на границата, между „хубавото“ и „лошото“ време. Сякаш можехме да видим 2 свята едновременно.

Това не е необичайна гледка за Кончето, имайки предвид височината на скалния рид, която пречи на ветровете и облаците. Въпреки, че е характерна картина, ако искате да я видите трябва да рискувате и да отидете, когато времето ще се влошава, като в желанието си я видим лесно можем да подценим негостоприемността на природата…

Бърз поглед и почивка, снимки и след 30-ина минутки поемаме към Казаните и заслон Казана, минавайки през Кутело. Спускането към заслона не е никак лесно, защото минава през изключително стръмна ливада, така че ако имате щеки – ползвайте ги. И да, оглеждайте се за диви кози.

След заслона, пътеката е равна, широка и разкрива красива гледка, като вече можете да видите и хижа Вихрен. По-трудната част от маршрута вече е зад гърба ни.