Легенда за Елениното езеро

Пътят ни към Мальовица, любим място на много туристи, алпинисти и фотографи. Неуморно крачим нагоре, в мъгла и ситен дъждец, като целта ни е върхът. Разбира се, не гледаме само в краката си, а сетивата ни са отворени за всички красоти, които природата ни предлага. А тя е щедра.

Една от почивките ни (а и снимачна площадка за някои от нас), е равната полянка през Елениното езеро.

Красиво езеро с красиво име. Това е, което знаем за него. И с лек срам си признавам, че никога не съм се замислял, защо това езеро носи прекрасно българско име? Не съм и търсил, докато случайно не попаднах на красива легенда, която прекрасно се връзваше с мъгливите кадри, които правих един след друг.

Елена била млада, хубава девойка, на 17 години. Животът и, обаче, не бил лесен, защото имала нещастието да се роди в една поробена земя.

В родния и Самоков дошъл Селим паша, който бил пленен от красотата и, а чорбаджиите в града я продали, за да отърват животеца и имането си.

Селим паша взел Елена в шатрата си и се възползвал от невинността й. На следващия ден, обаче, момата успяла да избяга, но не побягнала към града, където очевидно убежище за нея нямало, а се скрила в планината. Не минало много време и срещнала четата на Мальо войвода.

Четниците я приели при себе си, за да я закрилят, и тя заживяла с тях. Е, до полуда се влюбила в байрактаря, но криела любовта си, а мира не и давала мисълта – да отмъсти за честта си на Селим паша.

Така минавали дните и, разединена между любовта и отмъщението. Честта на девойката, обаче, явно била по-ценна за нея, и малко по малко тя заменила букетите с пушка.

Един ден воеводата се споминал, а точният и мерник я сложил на чело на четата. В историята има много жени, включвали се в редиците на четниците, и повечето са ставали воеводи.

Минавали години, девойката залъгвала себе си и чувствата към байрактаря, който вече открито и признавал своите. Най-сетне, съдбата срещнала Елена и Селим пеша, като смелата българка не изпуснала шанса си и пронизала гърдите на турчина с един куршум. Фатално. За нещастие, тя също била ранена и не след дълго предала богу дух.

Четата й, обаче, не оставила тялото й да бъде порогано от неприятеля, и го отнесли високо в планината, на брега на красиво езеро. Последните думи на девойката били любовно обяснение към любовта на живота й, както и молба за прошка, задето не се поддала на чувствата си, а на желанието за мъст.

Любимият и я погребал край брега на езерото, а в нейна чест то било наречено Еленино езеро.

Сега то понякога е скрито в гъста мъгла, както девойката и нейните четници се криели от турците, друг път е синьо и привлекателно, сякаш кътче от рая.