Метеора, Гърция

Осмото чудо на света

Уникалната местност, често наричана Осмото чудо на света, е комплекс от гигантски скали, които с течение на времето придобиват причудливи форми и стават приют за монасите, посветили своя живот на поклонението пред Бога.

Започваме своето пътешествие от курорта Паралия, където пристигнахме следобед и останахме да пренощуваме. На следващият ден рано сутринта се изстрелваме към Кастраки, град в подножието на Метеора, на около 170 км (или 2 часа) от Паралия. Помнете, че колкото по-рано отидете – толкова по-малко туристи ще има. И не проспивайте пътя – има приятни за окото гледки 🙂

Разбира се, докато се разхождате ще срещнете доста български групи, а и едва ли ще ви учуди възклицанието – „Я, че то е същото като белоградчишките скали, бе“, но ето какво казват фактите, подбрани от географа на групата ни: 

Преди около 60 млн. години днешната Тесалийска равнина е била дъно на обширно езеро, оградено с планини. Многобройни планински потоци са се вливали в езерото и са отлагали наносен материал по склоновете му. След гигански катаклизъм водите му са се оттекли в морето, планинските потоци са отмили по-меките седименти и са останали скалните игли на Метеора. Действително, на пръв поглед монолитните скални формации са изградени от плътно споени обли речни камъни със всевъзможни размери.

Скалните пещери на Метеора са заселени през 11 век от християнски отшелници. В края на 14 век при Османското нашествие по върховете на естествените скални укрепления гръцки монаси построяват манастири, до които се стига единствено по въжени мостове и подвижни въжени стълби, а по-късно и вкопани в скалата стъпала.

В района са съществували 24 манастира, като днес са действащи 7. В един не се допускат туристи. Манастирите се извисяват на височина 400 метра и гледката от терасите и стаите им е невероятна. Метеора е в списъка на Юнеско за световно наследство.

В непосредствена близост се намират селищата Каламбака (на снимката горе) и Кастраки. В превод от турски Каламбака означава красива крепост, а Кастраки няма да ви го превеждам 😀 В двете градчета има доста квартири и хотели, както и няколко къмпинга, но кратко проучване показа, че в Катерини и Паралия цените са  по -достъпни.

До всеки манастир има асфалтирани пътища и паркинг, входът за всеки е по 2 евро. Снимките вътре също са позволени, с изключение на някои църкви и музеи. Мъжете трябва да са с дълги панталони, а жените с дълга рокля или панталон и поне с къс ръкав, но не потник. В противен случай ти дават престилка.

Наистина остава непонятно как монасите са успели да построят на върха на отвесните и гладки скали тези внушителни манастири. Фантазията ни може само да гадае как са били носени материалите, как са слизали и са се качвали монасите и монахините.

На горната снимка може да добиете представа каква е височината, от която са започнали строежите на тези монументи. Всъщност и самата дума – метеор, от гръцки, означава издигнат/стоящ във въздуха.

Списък на манастирите:

• Свето Преображение Господне – най-големият и стар манастир тук. И до днес настоятелят му е неофициален глава на целия „скален град“. Знае се, че сръбският император Симеон Урош дава цялото си богатство на манастира и се замонашва тук, затова бързо става най-богатата обител… та до ден днешен.

• Свети Никанор Анапавсас – за точна дата на създаване на манастира се смята 1527 година. В него има множество фрески и рисунки, а за да стигнете до обителта трябва да минете доста стълби. Името на създателя му означава „отдих“. Помнете – през зимата е затворен.

• Русану (Варвара) – кога точно е създаден манастирът не е ясно. Знае се само, че братята Йосиф и Максим изграждат сегашния му облик на мястото на руините на по-стария Русану. Действащ е до средата на ХХ век, но по време и след немската окупация е бил напълно закрит, като в продължение на 20 години една жена от Кастраки, на име Евсевия е поддържала триетажната му сграда.

Възобновен е след като започнал да привлича туристи от цял свят, заедно с другите метеори. Има изключително красив стенопис от 1560 година и доста необичаен олтар. В момента е женски метох с 6 монахини.

• Света троица – построен между 1458-1476 година, манастирът се издига на 400 метра над земята, а в подножието му тече река. Обителта е впечатляваща, а в късните часове, когато има по-малко туристи, е едно величествено и спокойно място, където човек може да остане насаме със себе си.

• Варлаам – през XIV век на върха на скалата се усамотил отшелникът Варлаам, който живял там в бедност и самота до края на живота си. Трудно е човек да си го представи – будиш се сам, само с птиците около теб, на 200-300 метра височина, и не се интересуваш от никого – нито съседните манастири, нито селищата долу – само уединение и молитви.

Смята се, че Варлаам е съвременник на основателя на Големия Метеор – Атанасий Метеорски. След смъртта му дълго време мястото му е било необитавано, но през 1518 година братята Нектарий и Теофан се качват на скалата за да възстановят малката църквичка, направена от Варлаам.

Явно там им е харесало, защото с помощта на другите монаси изграждат сегашния облик на обителта. В манастира живеели 30 монаха едновременно.

• Свети Стефан – Метох, основан 1192 година. Извисява се над Каламбака и от него се вижда целия град.

След като свършите обиколката – Кастраки е приятно местенце за хапване и зареждане с кафе.

Задължително е преди да тръгнете към Метеора да се допитате до google за работното време на манастирите, не се доверявайте на стара информация от мрежата.