Един по-различен Тодоров ден
Слънчев съботен ден. Идилията е придружена и от факта, че първият слънчев уийкенд съвпада и с един чудесен празник, а именно Тодоров ден. Какво значи това ли? Значи, че ще караме колела и ще снимаме кончета. Някои от нас дори ще ги целунат, но за това – после.
Ранна сутрин е, някъде към 10:30 🙂 Изпили кафетата си, вече приготвяме фотоапарати в раници, яхваме се на колелата и потегляме към Кремиковския манастир. Пътят ни минава през равните софийски полета, които вече започват леко, но забележимо да се раззеленяват и да заличават следите от зимата.
Кремиковският манастир е разположен на около 3 километра от квартал Кремиковци, но за нас, тръгващи от подножието на Бояна, пътят е доста дълъг (около 25 километра в посока). Въпреки това, след като преминете София, пътят през полето е равен и спокоен, със съвсем лека денивилация. Идеален е дори за начинаещи колоездачи.
До манастира стига хубав асфалтов път, но за тези от вас, които са MTB настроени – има и приятни пътечки и черни пътища. На изкачване са по-трудни, но за спускане стават чудесни скокове. А докато скачате се загледайте и в гледката на софийското поле и Витоша, която е с бяла шапка, все още.
Снимките надолу ги направих в движение, докато скачах с през малките естествени скокове, образувани на ливадата. Повярвахте ли ми? Чудесно! 😀
До тук никаква следа от Тодоров ден ще си кажете вие. Но грешите.
Докато отмаряхме на една ливадка пред църквата, група ездачи, в носии и без седла, обиколиха местността, пеейки празнични песни. Честитите ли им празника, едва ли някой ще има против да се снимате с него, с кончето му или дори да се качите и да ви повози.
А ето и малко снимки на манастира, докато не е станало време да продължаваме по план.
Не знам дали знаете (ние например не знаехме), но манастирчето е доста старо. Смята се, че е построено още по времето на цар Иван Александър, т.е. между 1331 и 1371 година.
Манастирът е имал доста важна роля за софийска област и е бил важен център за съхранение, преписване и разпространение на книги.
Нещо, което научихме на входа на църквата беше, че именно тук е дадено убежище на втория знаменосец на ботевата чета – Димитър Стефанов – Казака.
Не пропускайте да разгледате, стенописите са уникални, разкошно реставрирани и хипнотизиращи. А ние продължаваме към конната база в Кремиковци, за да си търсим нови приятели 😛
Едва ли ще изненадам някого, като спомена, че конете са доста гальовни и изобщо не отказват да се сприятелят с някого. Говорете им!
Така приключи и нашият съботен ден. Оставям трак на разходката ни, за да се ориентирате къде точно се намират манастирът и конната база. Чао!
