или когато се почувстваш наистина нищожен
Обикновено хората, които прекарват свободното си време сред природата, могат много ясно да оценят величието й, непредсказуемостта и зависимостта ни от нея. Въпреки техническия прогрес, ние си оставаме пряко подвластни на нейната сила.
Дори в най-обикновени метеорологични условия, изкачвайки връх и поглеждайки отгоре се чувстваш нищожен, като прашинка.
Ами когато навсякъде около теб има непрогледна мъгла, която, с бялата си тишина, те кара да напрягаш всичките си сетива?
Въпреки всичко написано по-горе, някои планинари и фотографи намират тези метеорологични условия за доста атрактивни, набързо запретват фотоапарати, стативи и кубинки и с радост се докосват до причудливите форми и цветове, които ще им представи мъглата.
Моят съвет – независимо дали сте в планината или в града, над мъглата или в нея, през деня или през нощта – никога не отказвайте разходка, носейки фотоапарат в ръка. Разбира се, с необходимата екипировка, внимание и премереност – не е никак трудно да стане инцидент.
А съветите за това – какво да не правим и как да се пазим може да са мноооого. И скучни! Но винаги можеш да прочетеш нещо наистина полезно.
Например знаете ли, че лявата ви крачка е с 0.1-0.4 мм по-къса от дясната. Не е много, но е достатъчно при липса на ориентир да правите една идеална окръжност с диаметър около 3.5 км. И съвсем няма да усетите, че се въртите в кръг.
Ако сте голяма група и използвате радиостанции за комуникация между вас или с други приятели – обхватът на станциите ви ще е значително по-малък в гъста мъгла.
GPS-ът също работи доста по-трудно в мъгла и е възможно да дава известна грешка или дори понякога изобщо да не може да ви локализира.
Тъй като все пак мъглата не е памук, а е влага (на ситни капчици) ще създава усещане за по-голям студ и ще навлажни и техниката ви. Имайте го предвид, като подбирате екипировка.
Е, не пропускайте съвет и тръгвайте със страхопочитание.