Белоградчишките скали

и древната, но вечна белоградчишка крепост

Миналата година Белоградчишките скали доста усилено „се бориха“ за приза „Новите седем чудеса на света“ и дори заеха една от челните позиции, но за съжаление не успяха да се „окичат“ с този приз. Ние, обаче, със сигурност ги класифицираме като едно от чудесата на България, което трябва да се види от всеки запален турист.

Всъщност това  на снимката горе не са целите белоградчишки скали, както доста хора си ги представят. Това е само част от тях, тъй като те представляват скален рид с дължина от 30 километра и ширина от 3 до 5 километра. Най-високите от тях се издигат на над 200 метра и хората често ги свързват с гръцкия Метеора.

В историята Белоградчишките скали съвсем не са били самотно място. Определено са се радвали на доста голям интерес от страна на римляни, византийци, българи и турци. За това свидетелства и крепостта, построена сред естествените скални укрепления. Със сигурност тези огромни митични каменни „създания“ са видели доста битки през вековете.

Счита се, че крепостта е построена през ІІІ в., когато днешните български земи са в пределите на Римската империя. Римската крепост била използвана не само за наблюдение и охрана на пътищата, но и за предаване на съобщения чрез огън през нощта или дим през деня. По-късно, по време на управлението на цар Иван Срацимир, през ХІV в. старият кастел е доукрепен и разширен.

Разбира се, турците също са привлечени от мястото и извършват някои доукрепителни работи и нови градежи по крепостния зид. Преустройването на „Калето“ за стрелково оръжие започнало през 1805 г. и на мястото на българските зъбообразни амбразури били направени 350-400 бойници за огнестрелно оръжие.

Предполагам за любителите-фотографи няколко часа там ще им се сторят крайно недостатъчни, за да заснемат цялата прелест на мястото. Особено ако искате да го снимате по изгрев, по залез, през нощта…  А ако сте там по обяд, слънцето свети доста силно и снимането ще ви постави пред сериозно изпитание. А и ще се изпотите, но пък скалите предлагат доста плътни сенки, възползвайте се.

И не забравяйте – ако времето не е подходящо за пейзажната ви фотография – снимайте портрети на фона, който ви предоставя природата. Изглеждат внушително!

Въпреки 40 градусовата жега си заслужава да се престорите на диви кози и да се качите на най-високото място, за да снимате отгоре вътрешността на крепоста. А след това – на пазарчето отпред продават сладолед 😉

ПП – не забравяйте да вземете печат от 100-те национални туристически обекта.