Фестивалът Сурва – Перник, 2016

Човек е до време, традицията е вечна

Ето, че настъпи и нашето време да посетим кукерския фестивал в Перник. Не, че до сега не сме посещавали кукерски фестивали и карнавали, но този в Перник е най-големият. Това е обединяващата точка на всички кукери, и то не само от България, а от Балканите.

Всъщност Сурва беше включен в списъците на Юнеско за световно нематериално културно наследство. А тази година беше и 25 годишен юбилей, който сам по себе си доведе рекорден брой участници – над 6000.

Нашето посещение и (опит за) потапяне в родните традиции обаче ни остави доста полюсни и противоречиви емоции. Толкова противоречиви, че като реших да направя кратко описание на събитието в главата ми се сбутаха всякакви мисли и описанието не вървеше никак последователно и логично. По тази причина реших просто да отделя положителните и отрицателните черти на фестивала.

Положителни черти

• най-яркият спомен от фестивала за мен е участието на деца. Много деца! Сякаш някой беше подсказал на малчуганите, че всъщност това е българският хелоуийн. Ето как нагледно виждаме предаването на традицията напред.

• броят участници също не е за пренебрегване. 6000 участника е нещо грандиозно, имайки предвид, че повечето костюми са автентични и се предават от поколенията. Не е като да скокнеш до детския магазин, да си вземеш маска и да си готов за фестивала, нали?

• имаше много гости. Почти всички балкански страни имаха свои представители, като започва да има интерес и от страна на някои африкански държави. Страхотно смесване на такива общи мотиви от културното наследство на хората.

• навсякъде имаше табелки и ориентирането към центъра не беше никак трудно, дори ако никога не сте посещавали град Перник. Дори полицаите упътваха по-разсеяните туристи, които се чудят къде са си паркирали колата.

Отрицателни черти

• организацията на самия фестивал беше трагична. Никой не беше оставил място за хората, така че всички кукери бяха видими само от първия ред.
• фотографите бяха повече от несъобразителни. Да, това че си се сдобил с бадж, който ти позволява да минеш огражденията и да снимаш съвсем не означава, че трябва спокойно да се разхождаш между кукерите, да пречиш и на тях да хоят и да трябва да те заобикалят, нито пък да възпрепятстваш други хора да направят нормална снимка. Това, човек застанал на средата (буквално) на алеята, по която минават кукерите, говорейки си по телефона, беше обичайна картинка. Много лошо впечатление от хора, които вече не бих нарекал професионалисти.
• да, споменах завидно големият брой участници, но ако преброите хората, които наистина имаха кукерски костюми и знаеха каква е кукерската традиция, щяхте да отбележите, че всъщтност кукерите едва ли са и 1000. Не, уважаеми кукери, костюм на Фред Флинтстоун не е кукер. Маска на баба Яга от Джъмбо също не е кукер. Мъж, облечен като жена и правещ стрийптиз на платформа-мотокар също не е кукер. Това не е традиция – това е една жалка картинка!

Е, нашето желание да посещаваме кукерски фестивали не беше изпарено от последните три точки, но определено ще посещаваме далеч по-малобройните такива по селата и малките градове. И за да не оставам негативен привкус – още две снимки на истинските малки кукери.

Сега традицията беше предадена на децата!