И една емблематична гледка за Пирин
Значи в Пирин има гледки, които сте виждали на стотици кадри в планинарските групи във Фейсбук и Инстаграм, като на всеки кадър си казвате – ей там трябва да идем (или в моя случай – ето това трябва да снимам!)
Добре, идва първата свободна събота и отиваме да видим една такава гледка. И не, няма да кажа коя е, преди да кача снимката … в края на този пост.
Та палим колата и тръгваме към Добринище, където паркираме до хижа Гоце Делчев. От там се натоварваме като „кучка у каручка“ на седалковия лифт и нагоре към хижа Безбог. Именно от там започва истинският ни преход.
Пътеката към връх Полежан е доста добре маркирана, личи си ясно, обикновено има и хора и … абе както се казва – ходиш на автопилот. Тръгваш и стигаш… ако ти стигнат сили и въздух, разбира се.
Наоколо пък гледките са доста интересни, така че си отделете повече време, особено ако ще снимате и си носите камера.. и статив.. и филтри. А, да, подберете и търпеливи приятели с вас.
Та така, ходите ходите и ненадейно пред вас изскача седловината към връх Безбог, която е и кръстопът – за вр. Полежан и за вр. Безбог. Ляв завой и продължавате по страничното полежанско било. Стръмно и красиво, с гледки и от двете страни.
И понеже споменах за емблематичната гледка – ами ето я – Дамата с кока и връх Газей (или за да сме точни – горно газейско езеро). Снимаме ги. Ама много.
След като сме вече на върха, започваме да си мислим за малките неща в живота, които имат смисъл – че Връх Полежан е четвъртият по височина връх в Пирин (след Вихрен, Кутело и Бански Суходол), че е гранитен връх, за разлика от вече споменатите. Но си го мислете на ум, че ако го споменете на групичката си, ще ви помислят за всезнайко и ще ви хвърлят в някой сипей. Край!
