…..и твойто име само кат мълвяха, умираха без страх
На 10-тия юбилеен фестивал на народната носия Жеравна 2017, всички гости на събитието имаха възможността да гледат прекрасно изиграната възстановка „Защитата на Орлово гнездо“ и да станат част от боевете при връх Шипка.
Всъщност, „Орлово гнездо“ по време на събитията не е съществувало като топографско наименование. В докладите от дните на войната мястото е назовавано „скалите на връх Свети Никола” (руснаците са го наричали Свети Николай). Това му наименувание идва от картината на Алексей Попов, като образен смисъл, предаващ емоцията на баталните действия.
За отбраната на Шипченския проход е сформиран така наречения Шипченски отряд — войскова формация с началник, командира на Българското опълчение генерал-майор Николай Столетов. Шипченският отряд се състои от 7 500 войници и 2ъдия.
На 11 август 1877 г. Шакир паша атакува Орлово гнездо. Нарушава заповедта да води само демонстративен огън и предприема фронтална атака срещу първата руско-българска позиция (главна) в района на Малката батарея. Атакувайки фронтално, без никаква стратегия, той иска не само да разгроми опълчението, но и да демонстрира пълното си надмощие. Дори войниците му са с парадни униформи. Атаката му е отбита. Османски подразделения се окопават на 150-200 метра от позицията и водят интензивна стрелба.
11 (23 стар стил) август е най-тежкият ден от отбраната на Шипка. От 9 (21) до 11 (23) август 1877 г. на връх Св. Никола (днес връх Столетов), връх Шипка и Орлово гнездо войските на Сюлейман паша срещат руско-българския отряд на ген. Н. Г. Столетов.
След битката при Стара Загора Сюлейман паша насочва войската си (27 000 редовна войска — без башибозука, и 34 оръдия) за преминаване на Шипченския проход. Придвижванията на турските войски остават неизвестни за руското командване и то ги очаква на друго място.
Едва на 7 (19) август ген. Столетов донася, че целият корпус на Сюлейман паша е построен срещу Шипка, че силите му са огромни, но че неговите бойци (Тридесет и шести Орловски пехотен полк и пет български опълченски дружини — 5500 души с 27 оръдия) ще се бият докрай.
На 9 (21) август сутринта войските на Реджеб паша започват атака срещу позициите на връх Св. Никола, а челните части на Шакир паша настъпват срещу Орлово гнездо. Положението на защитниците на прохода се влошава и от липсата на вода. Турската пехота държи под постоянен обстрел единствения водоизточник — един ручей в източното подножие на връх Св. Никола.
В отбраната на Шипченския проход българските опълченци се сражават героично. Отблъсквайки 7 атаки през първия ден, руско-българският отряд дава 250 убити и ранени.
Решителният и най-тежък бой започва на 11 (23) август. Още призори турците откриват артилерийски огън по цялата позиция. Около 10 ч. турците получават подкрепление. Към обяд всички турски атаки са отбити, но положението остава тежко. Патроните и снарядите са на привършване. Към 17 ч. настъпва критичният момент.
По скатовете лежат труповете на повече от 1380 защитници. В боя се хвърлят всички, включително и тежко ранените. Суеверен страх обхваща турците, когато срещу тях полетяват трупове. В последния момент пристига помощ. Ген. Радецки пристига с две сотни казаци и взвод планинска артилерия. Виждайки самоотвержеността на опълченците, руските военни започват боя мигновенно, въпреки 24-часовия преход, по 2-ма и дори по 3-ма на кон. Време за губене няма…
По време на 3-дневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци, а загубите на противника — на повече от 8200 души. Турците минават към отбрана, което е повратен момент във войната за свобода на България и предначертава бъдещия краен успех.
Без страх войни чакат зората
Очите техни са сини до край
Извоювали са те свободата
и от адa ще направят рай
Б.Т.Р – Дюн
Честит 3-ти март!
