Традиции през огън и лед

там, където легендите оживяват…

Както можем да сме горди, че сме народ на повече от 1300 години (а според някои историци много повече), така можем да се гордеем и с традиции, минали през вековете и по-стари от съвременната ни религия. Традиции, които все още се пазят и изпълняват.
В рамките на две календарни години ние успяхме да се докоснем до два български обичая, които привидно нямат нищо общо помежду си. Може би единствената обща черта е тази, че дори „турското присъствие“ не е смеело да прекъсне изпълнението им.

Нека направим съпоставяне между нестинарските танци и леденото мъжко хоро.

Нестинарството, поначало е древен езически ритуал, който в по-късен етап се преплита и с религиозна насоченост. Представлява танц, при който танцьорите (предимно жени) танцуват боси върху жарава и държат икона на Св. Константин и Елена.

Според някои историци, корените на ритуала са свързани с древните траки, но информация за това почти няма. На практика никой не може да каже със сигурност от къде произлиза този ритуал, което го прави още по-мистичен и свръхестествен.

Самият танц протича след като нестинарките изпаднат в транс. Състоянието, в което изпада нестинарката се нарича прихващане. След като получи „прихващането” нестинарката все едно изгубва изцяло контакт с околния свят.

Интересен факт е, че по време на танца, нестинарите нямат никакви наранявания по краката, нито кожата им загрубява. Понякога се случва да седнат или дори да легнат върху жеравата, като дори дрехите им не се запалват.

По време на робството ритуалът е изглеждал толкова мистичен и паранормален, че вярвайки във вещерските им сили, заптиетата не са смеели да прекъснат деянието. За съжаление не така стоят нещата по време на социалистическа България. Тогава, заради връзката си с църквата, ритуалът е бил забраняван, а нестинарите преследвани. По това време е успял да се съхрани единствено в отдалечена Странджа, в селата Кости, Граматиково и Българи. Днес вече се правят нестинарски игри на доста места, а снимките, които успяхме да направим ние са от фестивалът на народната носия в с. Жеравна.

И говорейки за танци, мъжете по време на турското потисничество също показвали сила и непоколебимост, играейки хоро в замръзналите води на тунджа, в средата на зимата. Този обичай в наши дни е известен като мъжкото хоро или “леденото хоро“.

Няма как да не сте чували, че през един от най-студените дни в годината, точно на Йордановден, попът от местната църква хвърля кръст в река, езеро или море и група млади мъже скачат в студената вода, за да го извадят. Е, в Калофер традицията е малко по-различна, а ритуалът се провежда от повече от 100 години.

Калофер е основан в 1533 година, когато група мъже, предвождани от Калифер войвода, „владеели“ тази част на Стара планина и постоянно нападали преминаващите турски кервани. Невъзможността да се справи с Калифер войвода и хората му, принудила султана да разреши на хайдутитеда се заселят по тези земи при условие, че престанат да нападат керваните.

Тъй като с непреклонността и смелостта си, мъжете извоювали правото да си направят свое селище, те сякаш решили, че по всякакъв повод, независимо в бой или по време на празник, ще демонстрират решителността и силата си.

Та щом става въпрос за показване на сила и отчасти лудост, ето какво правели нашите предци – след освещаване на знамената в калоферската църква, под звуците на тъпани и гайди, попът влизал в ледената река, чупейки с тояга леда, а след него, хванати и играейки хоро, влизали мъжете. Страхопочитанието, което будели у поробителя било същото, както и нестинарките – никой не смеел да прекъсне веселбата им, защото не се знаело какво ще последва.

Днес, калоферци също спазват традицията, каквато е била от самото и създаване. Младежи, в носии влизат в студената вода, като песента, която се пее е “Залюбила е Василка”.

Когато традициите ни представят жени, които танцуват в огън и мъже, хванати на хоро сред ледената вода, можем с гордост да кажем, силата на духа ни ще съхрани това, което са оставили дедите ни вовеки.

А, да, забравих да спомена, че нестинарството и мъжкото хоро влезнаха в списъка за нематериалното световно културно наследство на ЮНЕСКО.

 

Моля, оценете поста 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *