Петте най-високи…

… и тяхното покоряване.

Както повечето ентусиазирани планинари, в началото и аз бях обзет от добрата и амбициозна идея – да взема да изкача първенците на всички планини в страната ни. Надцених се крайно много! Знаехте ли, че планините в България са 37 (справка с уикипедия)? От друга страна, покоряването на първите 5 първенеца за едно лято, не е мисията невъзможна, а и ще ви даде възможността да сравните по-обективно трудността на терените, растителността, гледката…

Именно поради тази причина реших да направя този кратък пост – не, че не знаете кои са ни първенците, а просто да подредя и класирам по трудност тяхното изкачване, допитвайки се до групичката ми от надъхани пишман-туристи 🙂

Мусала, Рила, 2925 метра

Покривът на Балканите. При ясно време оттам се виждат Черни връх, Вихрен, а дори и Бяло море.

Мусала

Може да е най-високият, но не е най-трудният. Никак даже. Това ще ви направи впечатление, като видите пътечките от хора, които го изкачват през почивните дни.

Трудност 2 от 5, използвайки изградената траверса (за по-авантюристичните и смелите от вас).

Вихрен, Пирин, 2914 метра

Според доста напреднали планинари – най-трудния туристически маршрут в страната ни е Кончето – Вихрен.

Вихрен в мъгла

Дали е най-трудният или не – това е въпрос на гледна точка, но определено е маршрутът, давал най-много жертви, почти всяка година. Преминавайте го с голяма доза внимание, подходящи обувки и без надценяване. И помнете – красотата си заслужава потта!

Трудност – 5 от 5, минавайки през Кончето (или в нашия случай – Вихрен – Кончето – Бъндеришки рид).

Ботев, Стара планина, 2376 метра

Даа, може да е с 5-600 метра по-нисък от Мусала, но изберете ли Тарзановата пътека, в ураганни пориви на вятъра, усмивката ви ще изчезне (внесох драматизъм).

връх Ботев

Изкачването му е невероятно, природата се мени непрекъснато, минавате и през най-високия водопад в България, в началото пътечката лъкатуши сред широколистни дървета, през мостчета пресича поточета и … пълна романтика, докато не продължите по тарзановата пътека, която започва да се вие сред отвесни скали, почти отвесни ливади, никаква растителност по-висока от тревата. Пътеката е тясна, на места – 20 сантиметра, от време на време има стоманено въже, но само на най-опасните места. Ако не ви е страх от високо – гледката ще ви спре дъха. И там вниманието ви трябва да е повишено.

Трудност – 4 от 5, през гореспоменатата тарзанова пътека. трудността беше измерена като 4 и заради много силния вятър.

Черни връх, Витоша, 2290 метра

Съвсем близо до столицата ни, с градски транспорт до подножието на върха, там също е като панаир – туристи зад всяко борче и под всеки камък, щракат ли щракат 🙂

препоръчвам - вземете си колелото с вас :)

Не е никак труден за изкачване, на 2-3 часа път с лежерно темпо от последната спирка на автобуса, на хижа Алеко. Но не се отказвайте, има си своя чар… и предразполага към носенето на планинското ви колело и красиво спускане по южната страна на планината. А зимата… невероятна красота!

Трудност 3 от 5, при условие, че не използвате лифт или автобус, а го качите пеша от София. Иначе – 2 от 5.

Руен, Осоговска планина, 2251 метра

Една прекрасна неделна разходка.

Руен

Определено Руен е най-нисичкият и най-лекият за изкачване от „петимата големи“. До върха има черен път, като най-обикновени джипове не се затрудняват да го изкачат. Няма трудни изкачвания, но пътят е дълъг – 18 километра в едната посока. Аз обаче ви уверявам, че с приятна компания не се усеща. С почивки се взима за 4 часа и малко в едната посока.

Трудност 1 от 5.

Моля, оценете поста 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *