До Райското пръскало и връх Ботев

когато дори ураган не може да ни спре!

На фона на леките еднодневни маршрути, които често публикувам тук, сега ще разкажа за малко по-трудния двудневен маршрут, по който поехме, както и предизвикателствата ни по пътя.

DSC_0003

От доста време планувахме да се докоснем до връх Ботев и седмица по-рано организацията беше направена – хората разпределени по колите, батериите на фотоапарата – заредени, места в хижа Рай – резервирани. И тъй като това е доста желана дестинация – ако ходите през лятото е добре да резервирате местенце за преспиване по-рано… или поне да си вземете палатка.

DSC_0013

Е, дочакваме събота, будилникът звъни и половин час по-късно вече летим по магистралата, като посоката е местност Паниците, на 4 километра над Калофер. За съжаление нямаме време да посетим Калофер, защото бързаме час по-скоро да хванем Балкана. След час-два вече сме там, а емоциите започват именно от тук. Оставяме колите на сянка, нарамваме раниците и крачим бодро по маркирана пътека. Посоката, естествено, е хижа Рай.

DSC_0015

Добре е да знаете, че пътят към хижата не е никак къс. Въпреки добрата маркировка и почти нулевата възможност да се загубите, разходката ще ви отнеме около 5 часа при хора с нормална планинска подготовка.

DSC_0031

С малко спиране за снимки и едно прилично хапване, успяхме да минем маршрута за малко под 4 часа. Горещо ви съветвам да тръгнете по-рано, за да имате време да забавите крачка и да се насладите на гледките, които ще се разкриват пред очите ви. Природата се мени непрекъснато – от възвишения до гъсти гори, пътеката лъкатуши през поточета, дървени мостове, широколистна гора с доста големи дървета, полянки… Тук човек със сигурност забравя за проблемите от ежедневието си!

DSC_0069

Стигаме до нашата първа цел за деня – хижата е пред нас и можем да хвърлим раниците, да вземем само най-необходимото и да ходим да докоснем водопада.  Вече усещаме капките на Райското пръскало и говоря съвсем буквално – дори да ви изглежда малко далече, когато има вятър пръските му стигат чак до хижата.

DSC_0118

Е, да, според табелките разходката от хижата до пръскалото трябва да трае около половин час, но на нас престоят ни там ни отне поне 3-4 часа. Човек не може да се насити на емоциите, гледките и чистотата на това място.

DSC_0134

Кадрите, които искаш да направиш, бързо прерастват от десетки на стотици, и така, без да се усетиш, денят си минава и слънцето започва да залязва. Добре е да си направите необходимото презареждане с нови сили, въпреки че е трудно да заспиш след такава емоция.

DSC_0159

Вечерта преминава край огъня, сладки приказки и няколко часа сън.

DSC_0278

На следващата сутрин доста рано бяхме събудени от нещо необичайно, поне от разходката ни до сега. Вятърът духаше силно и всеки един процеп на хижата свистеше силно. Поглеждаме през малкото прозорче за да видим какво е времето и на фона на изгряващото слънце ставаме свидетели на търкалящи се палатки и хора, които ги гонят, дрехи летят из ливадите, а дърветата се огъват до земята. Вятърът беше сериозен, на моменти дори плашещ. Налагаше се да се прегрупираме и по-малко подготвените от нас просто си хванаха пътя обратно към Паниците. Всъщност така направиха и по-голямата част от гостите на препълнената хижа.

DSC_0178

А изключвайки вятъра, времето беше прекрасно – небето чисто синьо, въздухът – хладен и освежаващ. Единият ураган ли ще ни спре? Бързо опаковаме раниците и поемаме по Тарзановата пътека към нашата окончателна цел – първенецът на Стара планина.

DSC_0294

Тарзановата пътека всъщност е една доста стръмна и тясна пътечка, която минава зиг-загообразно между скалите и е най-добрият източник на гледки, кадри и спиращи дъха моменти. Предупреждаваме ви – бъдете изключително внимателни. А що се отнася до силния вятър – точно той изпитваше силите и мотивацията ни до краен предел. Поривите бяха толкова силни, че човек лесно губи равновесие и се налага да приклекнеш, за да не полетиш надолу. И така изчакваш, докато отмине и поредният порив, защото ходенето срещу него е немислимо. А времето, което ни отне да достигнем до върха, от 2.30 часа (по табела) стана 5 часа.

DSC_0299

Е, ако не друго, то ураганните пориви направиха нашето предизвикателство още по-незабравимо, променяйки гледките непрекъснато – от облаци, които буквално минаваха през нас, през мъгла до ярко синьо небе. И всичко това се променяше за минути.

DSC_0302

На върха сме, а гледката се сравнява с кадрите от швейцарските Алпи, които сме виждали. Цяла България е на длан, а човек спокойно може да гледа и Дунавската равнина, и Тракийската низина. Чувството беше велико. За пореден път целта оправда потта и влаченето. Вече сме сигурни, че това няма да е единственият път, когато сме тук.

DSC_0309

Набързо изпиваме по 3-4 чая в метеорологичната станнция (не преувеличавам бройката – чаят там ни се стори животоспасяващ, с риск да прозвуча като продавачите на царевица на плажа). И отново нямаме много време за губене, тъй като пак ще се състезаваме с времето. Двама спасители от ПСС ни посъветваха да не се връщаме по същия път, тъй като вятъра се засилва и не пускали вече никого. Променяме плана.

DSC_0314

И обратният път е: връх Ботевзаслон Маринказаслон Михайловбивш заслон БункеракошаритеПаниците. Да, доста дълго (20-ина километра), но лек маршрут, подходящ дори за джипове. Отново добре маркиран, а около теб се излежават стада от крави, коне и агънца.  Не пропускаме да се обърнем и периодично поглеждаме връх Ботев, който изглежда толкова близо, че се чудим как не сме го стигнали за 20-ина минутки… но не се отчайвайте, той само такова впечатление си създава.

DSC_0343

Е, нека се порадваме на гледката още малко. Поне за снимките съвсем не създаваме впечатление, че сме изморени, нали?

А аз вече правя план за следващото изкачване на Ботев! Има ли желаещи?

 

Моля, оценете поста 🙂

2 Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *