Едно невероятно място, което мигом ни вдетини.
Ако искате да поживеете в приказка, дори само за няколко часа – това е вашето място.
Подзаглавието изобщо не е преувеличено, защото съм сигурен, че всеки „сухар“ на момента ще стане „дечко“ на мястото, създадено с идеята да превърне романтично-приключенските мечти в реалност.
Карайки по главния път Созопол – Приморско, ей така, като на шега в дясно от нас изникна някаква странна, на пръв поглед изоставена и занемарена постройка, издигаща се в далечината. Никой от нас не беше чувал за замъци, за с. Равадиново, в главата ни беше мисълта за чадъри, плаж и студен коктейл, но все пак авантюристичната страна в нас проговори и си казахме „абе, я да вземем да минем и да щракнем тази постройка на връщане. ще стане супер – изоставена, черно бяла… „. Няколко часа по-късно тези думи звучаха смешно.
Първата логична отбивка за местенцето беше един път, отклоняващ се от главния, с табела Равадиново. Пътят обаче не е асфалтиран, но дори за по-ниски коли няма проблеми (освен нужната автомивка след това). Десет минутки по-късно се озовахме в селото, като кулите на замъка се виждаха от всякъде и никак не ни беше трудно да го достигнем. И за да не ви плаша – има си съвсем нормален, официален, асфалтов път, за който се сети да го потърси в GPS-а ;).
Та стигнахме интересната „изоставена“ сграда и пред нея – доооста голям паркинг, с приличен брой спрели коли. И огромен зид, и порта… а отблизо се виждаше бръшлян, обвил кулите и стените на замъка. Лекичко онемяхме от гледката, и водени от любопитство (и в мое лице – недоверчивост тип – това е няк’ва глупост с платен вход) отидохме до портите, от където всъщност видяхме уникалната, невероятна и неописуема постройка. Ама наистина не ми стигат определения за това, колко готин е този замък. Всеки детайл, буквално – всеки сантиметър! Добре, че си носих апаратче, за да не звуча голословно.
И говорейки за апаратче, нека спомена, че след като си платиш 10 лева вход, вътре никой не ти забранява да погалиш животните, да снимаш на воля, носейки полу-любителска – полу-професионалната си техника през рамо. Служителите са усмихнати и съвсем ненатрапчиви. А мястото е огромно, пълно с малки езерца и изкуствени водопади, с мостчета над тях, а пред замъка има и едно доста голямо езеро с лебеди, които можеш да храниш. И, като всеки уважаващ себе си замък – има коне, расови, с голяма конюшня, както и организирани уроци по езда. Има и други повече или по-малко екзотични, много поддържани и закачливи животни.
А какъв замък ще бъде, ако няма подземия, с винарна, от която можеш да си закупиш и бутилка вино. И, разбира се, ретро фото, което си заслужава, особено в тази обстановка.
Рицарите са навсякъде, къде статуи, къде истински. И да знаете – някои са жестоки и ще те принудят… да се снимаш с тях, като снимката остава за спомен в замъка, а ако попиташ – можеш да си я купиш, но никой не те принуждава с евтини трикове за това. Само ако ти си искаш.
Просто невероятно, детайлите са навсякъде, всичко е премислено и направено, така че където и да погледнеш – да забравиш за реалния свят.
И като за край – ето малко информация.
- замъкът се строи в продължение на 19 години, като все още се развива и довършва.
- името на замъка е „Влюбен във вятъра“, негов собственик, архитект и създател е Георги Тумпалов, за когото се говори, че дори живее там. Яко!
- гледан от птичи поглед, замъкът е във формата на кръст, и представлява най-големият кръст в България.
- работното време е от целогодишно, денонощно, а входът е 10 лв, като нямате ограничение за престой или снимки.
- отскоро обектът е включен и в стоте национални туристически обекта, с марка и печат, но по-старите книжки нямат негов раздел.
