146 години безсмъртие на един идеал
Днес, в деня, когато честваме годишнина от смъртта на човек, превърнал се в символ на революция, ще ви разкрием малко интересни факти за Левски, като обикновен човек (колкото и да е трудно да го приемем за такъв).
- истинското му име е Васил Иванов Кунчев, като има още двама братя и две сестри – Христо, Петър, Яна, Марийка.
- майка му отлично знае с какви дела се занимава синът и, като дори е измъчвана и затворена за известно време в кладенец, защото в дома и намират революционен документ. Не казва нищо…
- учил е за свещеник, при това доста сериозно – с изкарани курсове в пловдивско, църковно пеене, замонашил се е, служил е и в църквата на вуйчо си… но 1863-та година решава, че това не е неговото поприще;
- доброволец по време на сраженията срещу турците в Белград, където се бие изключително самоотвержено и е наричан от своите съмишленици Българский лев (и оттам прозвището му Левски)
- Маскирал се е като всякакъв – от обикновен селянин, поп, журналист, но явно най-много е „обичал“ да се превъплащава като турчин… и да споделя пътя си с турската гвардия и заптиета. Неслучайно е наричан Джингиби – дух.
- Последните думи на Апостола, докато стои на бурето под бесилото “Боже, избави България“
- Малко известен факт е, че прословутото тефтерче на Левски има преведени откъси на доста езици, като самият Ернесто „Че“ Гевара е имал преписани мисли на Дякона, а сред личните вещи след смъртта му е намерена и снимка на Васил Левски.
- височината му била 172 см
- докато е бил свещеник, Левски е бил дългокос. След като захвърля расото, подстригва косите си и ги праща на майка си, за да може да бъде извършен погребален ритуал, дори ако е убит на неизвестно място.
- братята на Левски също участват в Руско-турските битки, а Христо дори е награден.
- делата на дякон Игнатий са били толкова тачени от някои хора, че дори при залавянето му са се намерили доброволци, приличащи на него, които да го заменят на бесилото. Не се е получило…
- имена и революционни псевдоними – дякон Игнатий, бай Драгню, бай Филип, Аслан (лъв) Дервишоглу, Ованес ефенди, Главния книжар, Джингиби, Стан Станкулеску, Дидьо Пеев, Тропчо.
„С моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите.“