Когато цветовете са ненужни…

… и оставим въображението ни да работи.

Да се качиш на в. Копитото при -20 градуса и да видиш горе само фотографи – безценно!

От вчера започна да застудява, условията за пребиваване в планината се влошиха и вече проличава кой наистина е заразен от крастата фотография, туризъм, колоездене и други спортове, граничещи с екстремното.

Та връщаме се към фотографията. Мястото е Витоша, в. Копитото. Определено едно любимо мое място за снимки. Този път, обаче, подходът беше по-различен – настроих D90-ката ми да снима само в черно/бяло и сами можете да видите какво е „настроението“, което носят кадрите.

DSC_0265

 

Интересните облаци също бяха доста благосклонни и отразяваха чудесно светлините на града. Не стояха и статично, а мениха формите си през цялото време. Всъщност, това предпоставяше за повече застояване, чакане за по-интересни форми и, естествено, понамръзване.

DSC_0269

Впрочем, ако отидете да снимате на Копитото – не пропускайте да се качите на беседката над паркинга. Там има доста възможности за заиграване с композицията от дървета, пейки и беседка, чиито силуети стоят страхотно на фона на града.

DSC_0273А като за капак, пълния мрак дава доста оригинални идеи, ако си носите и фенерчето. На няколкосекундна експозиция съвсем спокойно можете да осветите един определен обект и да изкарате нещо, като кадър от хорър филм.

DSC_0281

Тук границата е поставена само от въображението ви (и от батерийките на фенера). А аз пускам последна снимка от снимачната ми площадка и ви пожелавам до нови срещи!

DSC_0278

Моля, оценете поста 🙂

1 Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *