с прекрасна гледка към Рилските езера и почивка на Яворова поляна
След като стигнахме по залез до х. Иван Вазов, хапнахме и заспахме като заклани, вече примляскваме пържените филийки със сладко и се приготвяме за втората част от похода – х. Иван Вазов -> Отовишко било -> в. Отовица -> Яворова поляна -> ЦПШ.
Започваме! За да се качим на Отовишкото било трябваше да се потрудим доста, защото склонът му откъм хижата е доста стръмен и с голяма денивелация. Отне ни около час, колкото и малко да е като разстояние, но пък оттам можете да се насладите на гледката на цялата местност около хижата, която изпълва с чувството на простор, тишина и спокойствие.
Няма как, замисляме се как ли би изглеждало през зимата, но когато му дойде времето… С изкачване хижата бързо става мъничка, а най-високата растителност са боровинковите храсти.
Крачейки (почти) неуморно нагоре, 10-ина минутки по-късно се изравняваме с системата язовири, наречена Калините. Сред тях е и най-високият язовир в България и на Балканите – язовир Калин, 2394м н.в. От нашата височина лесно се виждаше стената му.
Бърза снимка и продължаваме нагоре, защото остава съвсем малко. Знаейки, че това е най-стръмното и тегаво изкачване за деня, а след това идва приятна разходка, наистина бързаме да го отметнем. Необходими са ни още около 20 минутки и стигаме до далеч по-равната част – Отовишкото било.
Поглеждайки от другата му страна, където се виждат само отвесни скали, вече не ни се струва толкова стръмно и изморително 🙂 Билото е със средна височина около 2500 метра, а самият Отовишки връх, към който сме се насочили гордо се издига на 2696 метра. Оттук гледката е повече от прекрасна, като се намираме почти на нивото на облаците, а пред очите ни е просторната и чиста Рила. Мальовица също се вижда в далечината, а х. Иван Вазов вече почти изчезва от поглед…
По самото било има прокарана приятна пътечка, която ни води по пътя ни нататък. Следва само едно отклоняване от нея, за да се качим и на самия Отовишки връх, но това не ни отнема повече от половин час с почивката.
След като вече сме загубили хижа Вазов от поглед, сме възнаградени с нова красива гледка, заради която беше избран и маршрута ни – Седемте рилски езера се разкриваха пред нас в целия си блясък. Като на длан. Гледката е толкова зареждаща и пленителна, че веднага си търсим местенце за половинчасова почивка и хапване.
Задачата не беше трудна и местата, на които можете да починете или дори да разпънете палатка са доста, а където и да се установите – няма да сбъркате. При нас гледката от езерата беше комбинирана и от фигурите, които образуваха дъновистите с магическият им танц паневритмия. Не очаквахме да ги видим, но явно и тогава имаше събиране. А като допълнение на цялата мистична гледка бяха и чуващите се чак до нас мантри и песни.
Въпреки, че можем да стоим тук с часове, се налага да си съберем нещата и да тръгваме. Път ни чака. Бавничко опаковаме храната си, правим още няколко снимки и тръгваме по пътеката.
Напред също ни очакват доста приятни гледки, но и дълго спускане. Ама наистина дълго. За щастие малко по малко растителността става все по-висока и по-висока, като след около час и половина вече ще се разхождаме по сянка. Но пък до тогава също има интересни места:
Плавно и почти неусетно пътеката преминава в горска такава. Докато се усетим и вече криволичим в гъста смесена гора. Пътеката е зиг-загообразна, но широка и лесна за ориентиране. Оглеждайте се и за червени мухоморки.
Още час ходене сред гората и когато краката ви започнат да треперят от непрекъснатото спускане, вече наближавате Яворовата поляна. Тук е мястото, където можете да изядете всичката ви останала храна. И тази на приятелите ви също. Избирахме си една хубава пътека с гледка.
Тук вече може да стоите колкото си щете, дори да си тръгнете по свечеряване. Пътят към паркинга е широк черен път и трябва да проявите доста креативност, за да го объркате. Разбира се, има и кратки пътеки, но нали помните златното правило: най-дългите пътувания започват с думите „Знам един пряк път“.
Ето и карта, а ние насочваме поглед към Козята стена в Стара планина. Но за това – скоро… Чао!
