Х. Иван Вазов – ЦПШ Мальовица

с прекрасна гледка към Рилските езера и почивка на Яворова поляна

След като стигнахме по залез до х. Иван Вазов, хапнахме и заспахме като заклани, вече примляскваме пържените филийки със сладко и се приготвяме за втората част от похода – х. Иван Вазов -> Отовишко било -> в. Отовица -> Яворова поляна -> ЦПШ.

Започваме! За да се качим на Отовишкото било трябваше да се потрудим доста, защото склонът му откъм хижата е доста стръмен и с голяма денивелация. Отне ни около час, колкото и малко да е като разстояние, но пък оттам можете да се насладите на гледката на цялата местност около хижата, която изпълва с чувството на простор, тишина и спокойствие.

dsc_0334

Няма как, замисляме се как ли би изглеждало през зимата, но когато му дойде времето… С изкачване хижата бързо става мъничка, а най-високата растителност са боровинковите храсти.

dsc_0339

Крачейки (почти) неуморно нагоре, 10-ина минутки по-късно се изравняваме с системата язовири, наречена Калините. Сред тях е и най-високият язовир в България и на Балканите – язовир Калин, 2394м н.в. От нашата височина лесно се виждаше стената му.

dsc_0346

Бърза снимка и продължаваме нагоре, защото остава съвсем малко. Знаейки, че това е най-стръмното и тегаво изкачване за деня, а след това идва приятна разходка, наистина бързаме да го отметнем. Необходими са ни още около 20 минутки и стигаме до далеч по-равната част – Отовишкото било.

dsc_0359

Поглеждайки от другата му страна, където се виждат само отвесни скали, вече не ни се струва толкова стръмно и изморително 🙂 Билото е със средна височина около 2500 метра, а самият Отовишки връх, към който сме се насочили гордо се издига на 2696 метра. Оттук гледката е повече от прекрасна, като се намираме почти на нивото на облаците, а пред очите ни е просторната и чиста Рила. Мальовица също се вижда в далечината, а х. Иван Вазов вече почти изчезва от поглед…

dsc_0350

dsc_0354

По самото било има прокарана приятна пътечка, която ни води по пътя ни нататък. Следва само едно отклоняване от нея, за да се качим и на самия Отовишки връх, но това не ни отнема повече от половин час с почивката.

След като вече сме загубили хижа Вазов от поглед, сме възнаградени с нова красива гледка, заради която беше избран и маршрута ни – Седемте рилски езера се разкриваха пред нас в целия си блясък. Като на длан. Гледката е толкова зареждаща и пленителна, че веднага си търсим местенце за половинчасова почивка и хапване.

dsc_0373

Задачата не беше трудна и местата, на които можете да починете или дори да разпънете палатка са доста, а където и да се установите – няма да сбъркате. При нас гледката от езерата беше комбинирана и от фигурите, които образуваха дъновистите с магическият им танц паневритмия. Не очаквахме да ги видим, но явно и тогава имаше събиране. А като допълнение на цялата мистична гледка бяха и чуващите се чак до нас мантри и песни.

dsc_0377

Въпреки, че можем да стоим тук с часове, се налага да си съберем нещата и да тръгваме. Път ни чака. Бавничко опаковаме храната си, правим още няколко снимки и тръгваме по пътеката.

dsc_0395

dsc_0401

Напред също ни очакват доста приятни гледки, но и дълго спускане. Ама наистина дълго. За щастие малко по малко растителността става все по-висока и по-висока, като след около час и половина вече ще се разхождаме по сянка. Но пък до тогава също има интересни места:

dsc_0406

dsc_0402

Плавно и почти неусетно пътеката преминава в горска такава. Докато се усетим и вече криволичим в гъста смесена гора. Пътеката е зиг-загообразна, но широка и лесна за ориентиране. Оглеждайте се и за червени мухоморки.

dsc_0438

dsc_0448

Още час ходене сред гората и когато краката ви започнат да треперят от непрекъснатото спускане, вече наближавате Яворовата поляна. Тук е мястото, където можете да изядете всичката ви останала храна. И тази на приятелите ви също. Избирахме си една хубава пътека с гледка.

dsc_0454

Тук вече може да стоите колкото си щете, дори да си тръгнете по свечеряване. Пътят към паркинга е широк черен път и трябва да проявите доста креативност, за да го объркате. Разбира се, има и кратки пътеки, но нали помните златното правило: най-дългите пътувания започват с думите „Знам един пряк път“.

Ето и карта, а ние насочваме поглед към Козята стена в Стара планина. Но за това – скоро… Чао!

 

Моля, оценете поста 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *