Еднодневна емоция в стил Индиана Джоунс.
Защо в стил Индиана Джоунс ли? Ами защото за една еднодневна разходка ще се наложи да преминавате по тесни, криволичещи пътечки, множество дървени мостчета, ще минете през прокопани тунели, ще катерите скали, ще прекосявате реки… и смяната на гледките е толкова динамична, че ще се сетите за умората чак в колата, на път към дома.
Трънското ждрело е пролом на река Ерма, намиращ се на 80 километра от София или 3-4км от град Трън. Река Ерма, от своя страна извира от Сърбия, минава през сръбско-българската граница, за да се разходи 25 километра, правейки красивия пролом и отново влиза в Сърбия.
Скалите, които пробива реката, за да премине, са високи над 150 метра, а на места са широки само 5 метра, като гледката е изключително красива.
Още от самото начало пътят плавно преминава в тясна пътечка, а не след дълго е и първото дървено мостче над реката. Не се стряскайте, като видите, че е направено от въжета и дъски – здраво е, тествахме!
Веднага след първото мостче започва едно изкачване на тясна, криволичеща пътека, със стъпала тук-там. Освен да си гледате в краката, поглеждайте и настрани от време на време – гледката на разделената на две скала и течащата покрай нея вода е много красива.
Приключвайки с недългото изкачване, в ляво от вас ще видите ръчно прокопан тунел, в който трябва да се мушнете. Няма да ви е трудно, дори автобус може да премине вътре.
300 метра сумрак и оптимистична светлинка в края Доста интересно е, ако знаете страшни истории – там му е мястото! На излизане от тунела продължавате 50-ина метра по пътя и следвате първата табелка в ляво, за да се спуснете по сенчеста пътечка надолу, праааво към реката. Внимавайте, ако скоро е валяло е възможно да си окаляте обувките и дупетата. За второто – гарантирам!
И по стар обичай излизате на едно дървено мостче. Реката е още по-бурна, и кафява, особено ако е след дъжд. Място за селфи 😛
Малка дървена стълбичка и започваме да катерим. Накъде ли? Ами – натам!
Катеренето си е доста, но гледките са просто приказни. С всяка стъпка зелените планини се разкриват пред погледа ти.
Бъдете внимателни, че на места е възможно да осъществите полетът на младия орел.
След 40-50 минутки качване е повече от желателно да снимате човека, който ви носи статива. Ако не е много красив – в гръб, на фона на гледката.
Ванка, мерси, братле!
На върха сме! Гледката е жестока, панорамата е просто неописуема, нито с думи, нито със снимки. Просто не ти се слиза от направената площадка. По-екстремно настроените от вас могат да си направят по една такава снимка, но аз ще ви гледам с укор!
Е, правим една панорамна снимка и хващаме пътя наобратно.
И не забравяйте да си носите книжката с печати от 100-те национални туристически обекта. Природната забележителност си има печат, под номер 39, като печатът е в хижа Eрма, на бара в заведението. Няма как да я изпуснете, точно на пътя е, километър преди крайната точка.
