там, където животните не са зад решетки
Всъщност, това не е точно зоопарк, а е биопарк, така че ако търсите табели или информация – използвайте този термин. А каква е разликата ли? Ще разберете след малко.
Биопарк Валенсия е не много голяма зоологическа градина, която, обаче няма обичайните клетки и решетки, където животните са отделени, а тук са използвани естествени прегради – скали, поточета, дървета, когато се налага те да бъдат разделени.
Когато животните съжителстват в естествените си хабитати, тук също можете да ги видите заедно, понякога буквално на една ръка разстояние от вас.
А черешката на тортата е, че някои животни, които не са агресивни или опасни, са пуснати спокойно да се разхождат между хората. Изживяването е страхотно, като посетителите буквално могат да се пренесат в животинския живот, опознавайки ги доста добре. Единственото, което няма да „опознаете“ е колко са меки козинките им, понеже е строго забранено пипането на животните и на доста места работниците в биопарка следят за това.
Надявам се така придобивате представа каква точно е разликата между обикновен зоопарк и биопарк.
И след това (не чак толкова) кратко въведение започваме с обиколката. Следването на главната алея ви гарантира обикаляне и запознаване с всяка животинка, както и почти минимална вероятност за загубване (никога не е невъзможно, нали знаете.)
На доста места има направени изкуствени водопади и реки, които приятно освежават зелените площи.
Ако сред вас има запалени по йогата, ето снимка от проведения бърз курс. Това упражнение ви зарежда с мързел и лежерност поне за седмица, изпитано!
Разбира се, не пропускаме да снимаме слона и сурикатите, като последните бяха доста заинтересовани от марката и вида на камерата ми… или поне си даваха такъв вид.
До биопарка се стига доста лесно. След като в миналия пост споменахме за паркът на Валенсия, той се намира в самото му начало, така че влезнете ли веднъж в парка все ще го достигнете. Имайте предвид, че това си е основна туристическа забележителност и може да има опашки.
И като за „довиждане“ дивото прасе, което доста прилича на Пумба от детското филмче, ни удостои с помахване с опашка.
ОБОЖАВАМ ТОВА МЯСТО! Нямаш представа колко съм ти благодарна за тази публикация – планираме скоро да отидем до там и никога нямаше да дойде на ум да проверя за нещо подобно!!! Йога упражнението ще го пробвам още утре!!!
Хаха, ти също можеш да им покажеш някоя йога поза.
Виж и другата статия за Валенсия в related posts, а аз обещавам да напиша и за още едно местенце от околностите на Валенсия.
До скоро!
Доста интересно място. Не съм виждала изкуствени водопади и реки, но със сигурност са топ! А Пумба е страхотен. И най-хубавото е, че животните са в естествената си среда, имат си другари и си живеят добре. Споменаваш за някои животни, които с еразхождат сред посетителите. В Скопския зоопарк има пауни, които се перят пред гостите 🙂
тук освен пауни и други птици имаше сурикати и лемури, които си развяваха опашките сред нас
Тази публикация ме кара да съжалявам, че пропуснахме това място, докато бяхме във Валенсия. Хубавото е, че ни надъхва да отидем пак 🙂 Поздравления!
Честно казано и на нас ни останаха доста неща за разглеждане… очевидно Валенсия не е град само за едно посещение 🙂
Определено това място се превръща в дестинация в списъкът ни! : ))
Привет, привет! Тази статия идва точно на време! Тръгваме към Валенсия след две седмици и започнахме да си правим лист с места, които искаме да посетим. Този парк изглежда чудесно, въпреки че съм против животните да се откъсват от естествения им хабитат.
А, за йога позата мога да кажа, на база на моите скромни знания, че изобщо не е свързана с мързел, а с промяна на циркулацията на кръвта, като помага и за уморени крайници, което може и вие да пробвате, след дългите обиколки по близки и далечни земи 😉
Поздрави,
Мони
Разбира се, че е така, голяма част от изказванията ми са в рамките на шегата. Поздрави 🙂
Аз да си кажа :)))) Статията е супер!
ех, Валенсия … била съм там и в региона в продължение на две прекрасни седмици, но виж за такова място не бях чувала. Живот и здраве, дано има и друг път!