Палатки, байкове и лодки – какво му трябва на човек!
Започвам поста си с отговор на горния въпрос – какво още му трябва на човек? Ами… фотоапарати, радиостанции, хамаци, барбекю, лък с мишена и доста храна. Вече можете да си представите, че тръгнахме за поредния си “екзотичен” уикенд натоварени като средностатистически цигански катун.
Нароченото място за бивак е местност Чатъма, а петък след работа ние вече закачаме и колелата по колите. Всичко е приготвено, а настроението ни е приповдигнато, защото отиваме на едно от най-готините места за разпъване на палатка, а именно язовир голям Беглик.
Ако не сте ходили там ще останете очаровани. Язовирът е с доста неправилна форма, има много ръкави, а бреговете му са с приятни ливади и горички, затова намирането на подходящото място за бивакуване не е трудна задача… дори в 11 вечера, на фенери.
Опъваме палатките си в горичката, за да се радваме на лежерната сянка през деня… в кратките моменти между карането на колела, гребането и снимането. Време е на запалим огън, защото сме леко гладни и да изнесем цялото съдържание на багажниците.
А след изнасянето следва хапване, от което на всички рязко ни се доспива. Не лягайте без да погледате звездите, защото те са наистина много.
Първата ни сутрин започва сравнително рано. Е, поне за мен започва в 6 часа, опитвайки се да хвана кадър на изпаряващата се вода и лъчите на изгряващото слънце, минаващи през дърветата. Звучи поетично, нали?
Е, почти успях.
И бегъл опит за HDR
Времето си минава доста бързо, а вече е време за закуска и плануваната ни обиколка на язовира с байкове. Закусете добре, защото ще се наложи да покарате 25 километра по черни пътища. Гледките обаче са пленителни, така че не се разделяйте с фотоапаратите.
И ето карта на байк прилючението ни:
Тук е доста подходящо да си набележите интересни плажове или острови, които да достигнете с каяка по-късно.
За около 2 часа сме готови с обиколката. Правим план да направим едно бързо каране и в неделния ден, и се заемаме с обяда. Отново няма да пропуснем да хапнем стабилно, защото следобед ни чака друга сериозна физическа активност – гребане (и снимане, хаха).
Да нищо на света не си оставяйте фотоапарата на сушата. Ще пропуснете доста интересни места и ще ви е яд.
Тъй като язовирът е обиколен от планини, залез или по-скоро залязващото слънце не можахме да видим… и все пак не се отчайвайте – правилото за златния час си важи с пълна сила. Малко черно-бяло:
Като заключение бих казал, че времето там минава доста бързо. Ама наистина бързо. Тъкмо когато бяхме извадили всичко от багажниците в импровизирания ни бивак и вече трябваше да прибираме. Тъжно. Определено тук ще се идва пак и пак. Чао!
