Коне, кушии и връзката им с празника
Тодоров ден е жив пример за това, как християнски празник се преплита с една старобългарска традиция. Според християнския календар, на този ден светията яхвал своят кон и отивал при всевишния, за да го моли да дойде лятото.
Според изследователи, наследниците на прабългарите, живеели в земите на днешна северна Индия, наричали държавата си Кушанско царство. И както добре знаем, животът им бил доста тясно свързан с конете.
Според други историци, българите първи опитомили конете, около 4000 години пр. Хр., край Днепър. Д-р на историческите науки Марин Димитров твърди, че българските армии са първите конни армии в света, като понякога наближавали докъм 400 000 конни кавалеристи.
Кулминацията на днешния празник е кушията, като името може би е свързано и с името на Кушанското царство. Подготовката за кушията започва още от изгрев слънце, като младежите водели конете си на водопой. След това следва сресване на гривата и сплитане на опашката, окичване с червени конци и сини мъниста, против уроки и обикаляне из цялото село с песен.
В миналото конете били толкова ценени и тачени, че при смърт на животното поради немърливост, виновният също се наказвал със смърт.
разходка до Кремиковския манастир по време на Тодоров ден
За истинността на тези теории може и да се поспори, но важното е, че днес почитаме едно прекрасно животно, част от историята ни, както и някои прекрасни български имена.
Честито на всички празнуващи и наздраве!
