нека го видим и през деня
Кой е казал, че за едно място се пише само веднъж. Неслучайно това е един от най-сниманите параклиси, и не само заради лесното му достъпване с автомобил, ами и за това, че по всяко време на денонощието и през всеки сезон, той е уникален и представя страхотни възможности за композиция… и почивка от ежедневието.
Решаваме, че неделния следобед е чудесно време за разходка, а и май до сега не сме виждали параклисчето през деня. Времето е приятно, а разкъсани облаци се влачат на фона на синьото небе, така че всеки, който не е въоръжен с апарат и статив… трябваше да се въоръжи с търпение.
И след като предния път бяхме посетили това място в непрогледна нощ, около полунощ, без луна и звезди, сега вече нямахме ограничения в това “да внимаваме къде стъпваме“ и наобиколихме параклиса от всичките му страни. Или на строго-професионален термин – налазихме го 😀
Както виждате, от където и да обиколите малката постройка, винаги имате много възможности да композирате, да отдалечавате и приближавате и да изпробвате всякакви режими на техниката си.
Отново се заричаме как лятото ще организираме един пикник на открито, под дебелата сянка на дървото. А тогава очаквайте и още снимки, с разлистилото се дърво. И като за чао качвам 2 бонус кадъра, за да покажа как изглежда това мистично място, когато слънцето се скрие и падне мъгла.
Има своя чар, нали?
