защото диетите започват от понеделник!
Та хващаме ние раници, стативи, филтри и тръгваме! Ще снимаме рилски пейзажи… или поне така си мислихме.
10 минутки по-късно…
Дядо храни котараци със сварено месце. На 300 метра от хотела ни. Хвърляме раници и стативи и започваме да снимаме. Те пейзажите ще чакат – все пак Рила не е тръгнала да се мести, нали?!
Котараците бяха толкова вглъбени в хапването, че не ни обърнаха никакво внимание… което беше добре дошло за нас – ние заемахме различни пози, завирахме им се в мустаците и кадрирахме ли кадрирахме…
Разбира се, навирането на фототехниката в котешките мустаци беше след като са хапнали, защото ръмжането по време на обяда им беше леко притеснително, а никой не искаше да отнесе вкъщи следи от нокти по лицето си 🙂
Мяу и до скоро!
