просто маркировка или дзен-изкуство
Със сигурност, разхождайки се сред Рила, неведнъж сте се натъквали на тези интересни скулптури от камъни, някои от които доста майсторски построени.
Първото нещо, което ми навяват в представите тези пирамидки, е тяхната окултна или дори дзен същност – те стоят там, устоявайки на ветрове и дъждове, само благодарение на баланса си.
Като се замисля няма как да не ми изглеждат окултно и да не свързвам дъновистите с тях, тъй като за пръв път ги видях именно в Рила, която сама по себе си носи този заряд.
Това, в което съм сигурен, обаче е, че пирамидките не са маркировки за пътеки и маршрути, тъй като има цели поляни с десетки такива пирамидки, както и единични бройки с височина едва около педя.
Е, за каквото и да са сложени там, моето мнение е, че допълнително разкрасяват пейзажа и понякога, минавайки покрай тях, слагам поредното камъче отгоре им… когато е възможно. Имайте предвид, че строенето на такива скулптури не е (много) позволено в национални паркове, защото е промяна на ландшавта…
А дали са големи или малки, единични или в комбинация, тези пирамидки са чудесна заигравка за фотографите, като комбинациите от композиции и заигравките със светлината и светлосенките са безкрайни. Ето моята мъничка колекция, събирана от Рила, Пирин, Беласица и Стара планина:
